Той видимо не е наясно как да постъпи с предоставената му свобода — не е толкова изненадващо, колкото би ми се искало. Всъщност не му е било позволено да се сдобие с представа какво би могло да е „неговото пространство“.
— Имаш ли нещо против да ти задавам въпроси? Отговорите ще са „не“ и „да“, а ако не знаеш отговора или не помниш, в това няма нищо лошо.
Има моменти в тази работа, когато казвам „нищо лошо“ толкова много пъти, че вече не ми звучи вярно дори на мен. Но Мейсън кима, след като поглежда несигурно към Тейт, така че се облягам по-удобно на стената, кръстосвам крака по турски и полагам длани на коленете си, отпуснала китки и пръсти, за да изглеждам колкото се може по-незаплашително.
— Човекът, който те доведе в болницата, говори ли с теб?
Момчето кима полека.
— Беше ли жена?
Още едно кимване.
— Носеше ли маска на лицето?
Този път кимването е по-уверено.
— А сега важен въпрос, Мейсън: тя нарани ли те?
Той клати глава.
— Спомена ли някакви други деца или семейства?
Той пак клати глава.
— След като те качи в колата, право в болницата ли те докара?
Мейсън кима.
Това е… странно?
— Беше ли ниска като агент Кас?
Тя е висока само около метър и петдесет, така че въпросът е позволен, независимо че дискретното подритване в бедрото ми подсказва, че Кас не е доволна от него. Мейсън я оглежда, после плъзга поглед по Нанси, преди накрая да поклати глава.
— Ами госпожица Нанси — колкото нея ли беше?
Той отлепя ръка от айпода, за да я разлюлее във въздуха.
— Какво ще речеш за палец нагоре за по-висока и палец надолу за по-ниска? Ще опиташ ли заради мен, Мейсън?
Той отново оглежда госпожица Нанси, която му се усмихва мило и остава неподвижна на мястото си. Бавно и неуверено момчето вдига палец.
— Сега ще ти задам малко по-труден въпрос — палец нагоре, ако е по-близо до височината на госпожица Нанси, палец надолу, ако е по-близо до моята височина…
Мейсън се колебае помежду ни известно време, после отново се хваща за айпада и свива рамене, като ги оставя вдигнати на нивото на ушите. Защо, по дяволите, зададох този въпрос седнала?
— Няма нищо, Мейсън. Не е проблем, ако не си сигурен. Знам, че са ти се струпали много неща накуп.
Той не се усмихва, но раменете му се отпускат леко и извива уста в гримаса, която вероятно ще е най-близката възможна до усмивка, която ще сподели с нас.
Ще ми се да задържа това настроение. Задавам му още няколко въпроса, които се превръщат полека в шеговита игра на отгатване, например кой е любимият му цвят, а също и любимият му супергерой и постепенно, докато предположенията ми се отклоняват все повече и повече, той започва да се навежда напред на барбарона, нетърпелив да кимне или поклати глава на всеки въпрос, а Тейт ми се усмихва широко. Когато Мейсън започва да се прозява, си казваме довиждане и го оставяме със социалния работник, а ние, заедно с Нанси, излизаме от стаята.
— Има ли роднини, които да го вземат? — пита Кас.
Нанси кима и ни изпраща до асансьорите.
— Чичовците му уреждат идването си насам; надяват се да пристигнат тази вечер или утре, ако успеят да уредят отпуска с началниците си. Братът на баща му и неговият съпруг, ако съм разбрала правилно.
— Ако се чувства добре с айпада, би ли помолила Тейт да му покаже различни марки коли? Ще ни е от голяма помощ, ако успеем да стесним марката и модела на колата.
— Ще предам.
Натискам копчето да извикам асансьора.
— Една от служителките в архива, Глория — казвам небрежно, наясно, че Кас до мен се вцепенява. — Тя винаги ли е толкова намусена?
Вместо да заподозре нещо обаче, Нанси се засмива тихо и тъжно.
— Ох, боже. Глория. Тя е… да речем, че е на финалната права, боя се.
— Има рак.
— Да. Рак на гърдата, но с метастази в дробовете и стомаха. Обаче настоява да работи, поне в дните, когато се чувства достатъчно силна. Според мен това да се занимава с нещо й помага емоционално. Освен това… може да не е излизало по националните новини, нищо че е основна тема на клюките напоследък, но… чухте ли какво се е случило в службата „Закрила на детето“ в Гуинет, Джорджия?
И двете с Кас клатим глави.
— Глория е израсла в покрайнините на Атланта, а сестра й и зетят работят в онази служба. Наскоро там имаше голям скандал и разследване разкри, че няколко служители нарочно са укривали случаи на малтретиране или са отказвали да проведат разследване, става дума все за децата на служители или на приятелите им.
— Сестра й и зетят?
Нанси кима колебливо.