Когато завиваме зад ъгъла, блясва ярко светкавица, което ще рече, че Джени и Марлийн вече ни чакат. Цяла пролет и началото на лятото работниците здравата се трудеха, за да вдигнат втори етаж на гаража, напълно самостоятелен и с модерно окабеляване. Има малка кухничка, най-вече за дребни нощни закусчици, баня, спалня с комплект от три легла едно над друго, кръстоска между троен войнишки нар и стъпаловидно разположение; и най-голямата придобивка — дневна с удобни дивани и барбарони, плюс телевизор в единия ъгъл.
— Добре дошли у дома! — казва просто Вик, докато момичетата се озъртат изумени.
Те захвърлят багажа и го награбват в поредната прегръдка, която го катурва по гръб на един от диваните. Точно преди Вик да падне, Прия грабва една от трите възглавници и я пъха под гърба му, за да омекоти удара. Ухилена се хвърля на седалката до него, а Виктория-Блис се смее и дърдори, но Инара, с грейнали очи, просто заравя лице в рамото му и го стиска здраво.
Стърлинг се пъхва между мен и Едисън с движение, което само малко стряска колегата ни, и ни прегръща през кръста.
— Днес е хубав ден — казва тихо.
При всичко, което се случи преди това, съм принудена да се съглася.
Едисън не казва нищо, а се усмихва леко и топло, както прави само с членовете на семейството — усмивка, по-хубава от шумно веселие.
На следващия ден, на път за работа, Вик оставя момичетата у Едисън с твърдо предупреждение да прекарат деня в разпускане и не след дълго Стърлинг се присъединява към нас със закуска. И трите ни гостенки не са особени любители на ранното събуждане и съм сигурна, че снощи са стояли до късно, замаяни от апартамента. Когато се разсънват, се редуваме на партиди през спалнята, за да си облечем банските, и слизаме при басейна. Инара и Виктория-Блис са с цели бански с висок гръб, което не ме изненадва. Колкото и да са свикнали вече с огромните татуировки с пеперудени крила, които са им направени насила, предпочитат да не са принудени да ги показват в смесена компания.
Прия се показва в яркосини бикини и отворена ризка. Поглеждам Едисън, който въздъхва и хапе вътрешността на бузата си, за да не я помоли да си сложи нещо по-скромно, защото въпреки че прелива от уважение към телесната автономия, Прия е по-малката му сестра. Не знам колко братя някога са се чувствали удобно да виждат малките си сестри (и сестрите си изобщо, предполагам) по бикини. Стърлинг обаче се появява в розов като дъвка бански с палави къдри по бедрата и бузите на Едисън добиват сходен на техния цвят.
Докато ние, момичетата, се настаняваме на шезлонгите да се попечем, спътникът ни незабавно се хвърля в басейна да навърта обиколки. Няма да го каже, ако не го притисна, но подозирам, че му е малко неудобно как биха го възприели като част от компанията ни хора, които не ни познават. Наистина приличаме малко на харем. Не го притискам обаче. Той е наистина добър човек и му е неудобно по-скоро заради нас, отколкото заради самия себе си. А и няма с какво да го разубедя в случая.
— Майка ти знае ли за това? — пита Стърлинг и сочи татуировката, която се точи по целия ляв хълбок на Прия.
— Помогна ми да избера салона и ме придружаваше на всеки етап — отвръща момичето със смях. В началото на всяко лято все започваше да говори френски, когато не се обръщаше към някоя от нас, понеже езикът бе здраво загнезден в мозъка й след трите години, прекарани в Париж. Но от няколко седмици не го е правила и това е хубаво за всички.
Навеждам се на шезлонга да разгледам татуировката. Знаех, че работи върху нея в течение на пролетните месеци, но не ни каза какво ще си прави. Когато дойде насам в началото на лятото, последната част още заздравяваше, така че не ни я показа. И ако размерът е малко изненадващ, то изображенията са като част от душата й. Голяма шахматна царица, изработена от яркоцветно стъкло, стъпила на основа от цветя. Нарциси, кали, фрезии — всички видове, които оставяше серийният убиец, убил сестра й и след това преследвал Прия. Цветята на Чави — жълти като слънца хризантеми — поръбват короната на царицата. Над тях се реят две пеперуди, достатъчно големи да се различи специфичната им окраска.
Няма нужда да проверявам — знам, че това са Callophrys eryphon и Myscelia ethusa, нарисувани в по-голям размер и с подробности, съответно на гърбовете на Инара и Виктория-Блис.
— Имам чувството, че най-сетне мога да оставя всичко онова зад гърба си — обяснява тихо Прия.
— Кое „всичко“?
— Усещането, че съм жертва. По този начин все едно побеждавам случилото се и го прибирам под кожата си, където му е мястото, вместо да ме разкъсва на части.