— Изобщо не трябваше да идвате!
— Аз ги повиках — напомня й Холмс сухо и сериозно.
— Очевидно децата в момента нямат нужда от теб — продължава Симпкинс, без да обръща внимание на прекъсването. — Махай се!
— Не — възразява Холмс, — аз я повиках.
— Ти си избрала да си партнираш с ФБР…
— Да си партнирам — да, но не съм ти предала случая и се нуждая от нея да наглежда децата.
Двете жени се изпепеляват с погледи и честно, много се радвам, че мога да стоя настрана по време на това мерене на пишки. За моя изненада, Симпкинс отклонява очи първа.
— Кой може да докладва положението? — крясва тя и трополи към завесите, а две сестри и един от докторите я поглеждат сърдито.
По-високият Смит си смъква якето и ми го подава, а по-ниският вади от сака до себе си найлонов плик. Пускам блузата вътре, след нея — ръкавиците, и накрая с благодарност приемам якето. Студено е — болниците почти винаги са студени, — но се чувствам по-разголена, отколкото бих желала, и то по начин, който няма нищо общо с дрехите или кожата. Якето обаче помага.
— Ще бъдем в чакалнята — казва Едисън на Холмс и Смитовците. — В онези кабинки в момента не им трябват още хора.
— Ще изпратим някого — обещава по-високият Смит. Партньори са от тринайсет години, шест са прекарали в екипа на Симпкинс, но не съм чувала да се говори за тях другояче, освен като за обща единица. Честно, дори не им знам първите имена, понеже те винаги, ама винаги са „Смитовците“.
Чакалнята е почти празна. В единия ъгъл хълцаща жена се люлее напред-назад в неудобен стол и не спира да върти броеницата си. В другата си ръка стиска паспорт и работна виза. Едисън се намества в стола до мен и ме хваща, за да сплетем пръсти, а аз облягам глава на рамото му.
— Вик и Стърлинг в течение ли са? — питам.
— Да. Ще пратя още едно съобщение след минута.
Очите ми парят и ми се ще да кажа, че е само от прашеца, но е от изтощение и гняв, и страх, и от дращещото в червата ми притеснение, от чудене дали наистина ще хванем тази убийца и що за реакция ще получим от обществото, ако успеем. Все пак порядъчните хора колкото ненавиждат нарушителите на закона, толкова обичат и злодеите с интригуващи каузи.
Спасяване на малтретирани деца? Обществото ще полудее от кеф, когато се разчуе. Засега вестниците мълчат за подробностите. Убийствата са се случили в различни части на града и дори извън него, но все пак в окръга, така че журналистите все още не са успели да свържат точките. Освен това редакторът в големия вестник обикновено го бива да раздухва и преиначава истории, които експлоатират децата като жертви.
Искам да се прибера вкъщи.
Не съм сигурна, че вкъщи наистина ми е дом.
20
Зоуи Джоунс умира в два и тринайсет сутринта, когато поредица хипертермични гърчове предизвикват инсулт.
Кейлъб Джоунс умира три часа по-късно от полиорганна недостатъчност — сърцето му не издържа.
Лекарят на Брайдън казва, че засега момчето е физически стабилно, макар че ще го наблюдават внимателно, щом започнат абстинентните симптоми. А емоционално? Брайдън не говори с никого. Нито с мен, нито със Симпкинс или Холмс, нито с докторите или сестрите. Плаче, когато му казват за Зоуи, но когато се налага да се върнат и да му съобщят за близнака му, просто се затваря в себе си.
Тейт, социалният работник, който беше при Мейсън в сряда, се появява около шест и мрачно изслушва сведенията, които му съобщаваме.
— Отне ми повече време да дойда, понеже наминах да взема досието им — обяснява той, вдигнал папката. — Преди четири месеца им е било направено домашно посещение въз основа на анонимно оплакване, най-вероятно от някого от предишните им съседи, но те току-що са се били нанесли в изгорялата вече къща. Всичко още е било чисто. При разговор с децата, Зоуи и Кейлъб казват, че през по-голямата част от времето си играят навън, а Брайдън си стои по-често вкъщи. Предполага се, че именно той е влизал в кухнята да събира запаси, ако храната им свърши. Имали са малък хладилник в стаята на момчетата и кутии с храна под леглото, за които казват, че съдържали дребни лакомства. Според мен от тримата единствено Брайдън е влизал в кухнята.
— Изградил си е лека поносимост, така че снощи не е предозирал толкова много — превеждам, а Тейт кима. — Но вчера родителите им нарушили реда. Сготвили вечеря за децата си и седнали да ядат заедно в кухнята. Другите двама малчугани са били изложени на по-голямо от привичното количество и дори Брайдън е прекарал вътре по-дълго от обичайното.