— След посещението поискахме тест за наркотици на децата, но го отхвърлиха, понеже къщата беше чиста.
— Ами тест за наркотици на родителите? — пита Едисън.
— Къщата беше чиста — повтаря Тейт. — Не смятаме, че семейство Джоунс са употребявали целенасочено; теорията ни е, че са се друсали чрез контакт по време на готвенето и са продавали продукта срещу печалба. Не са демонстрирали по-видимите симптоми на наркомания. Предишната им къща вече беше продадена и ни отказаха разрешение да я тестваме.
— И така, децата са пропаднали през пукнатините в системата заради процедурни дреболии… — разтривам лицето си, което ме сърби ужасно от комбинацията на стар грим, хлор и болница. — А да знаете случайно дали е подписана заповедта за съставяне на списък с хората, които имат достъп до всяко досие на „Закрила на детето“?
— Мисля, че да. Знам, че Лий се беше заел със задачата. С Глория се съвещаваха по въпроса.
Това… не ме изпълва с увереност.
Вик и Стърлинг пристигат малко по-късно, натоварени с кафета и увити във фолио чинии с деликатесни печива, резултат от това, че Марлийн е будувала цяла нощ да се тревожи за нас. Стърлинг се промъква тихо зад Едисън, но вместо да се опита да го стряска, както обикновено прави, полага длан в основата на врата му и му подава голям термос с кафе. Той все пак трепва при неочакваното докосване, но не толкова силно и по-сдържано, и се навежда към нея да благодари тихичко.
Вик внимателно се настанява в стол срещу нас и се навежда напред, за да шепне, както се полага в болница:
— Симпкинс се е обадила на Гордън, началник-отдела, за да се оплаква, че сте тук — казва ни той. — Гордън е говорил с детектив Холмс, преди да ми се обади, и ще се преструваме, че не ви споделям, но е редно да ви предупредя…
— Asi que esto va bien entonces[34] — промърморва Едисън.
— Екипът й ще продължи да работи по случая, но не и тя. Гордън я изтегля за административно разследване.
И двамата го зяпваме, след това поглеждаме Стърлинг, която седи до него и свива рамене. Обръщаме се отново към Вик.
— Кас спомена ли ти нещо за случая отпреди няколко седмици в Айдахо?
Клатя глава.
— Каза, че било голяма издънка, но не успяхме да пийнем по питие и да си поприказваме на ухо, преди да се случи всичко това. В сряда на обяд само ми спомена за този случай.
— Симпкинс пришпорвала местните началници от службите толкова здраво, че оттеглили искането си за помощ, преди случаят да бъде разрешен.
— В Айдахо? — изписуква Стърлинг. — Достатъчно трудно е да те поканят там!
— Трябвало е да мине през мен като шеф на звеното, но Симпкинс го е отнесла през главата ми до началника на отдела. От „Вътрешни“ са започнали разследване точно когато пристигнало искането на Холмс, но не били стигали до заключение и Гордън настоял водещият агент да има поне двайсет години опит. Опитът придава голяма тежест при защитата на набелязан агент.
— Чух слухове, че Симпкинс е издигнала кандидатура за длъжността ти — отбелязва Едисън.
Взирам се в ръцете си. Нямам намерение да хвърля Кас на вълците, като потвърдя слуха.
Вик се мръщи.
— Не знае дали това има връзка — предупреждава ни той. — Още не са я уведомили, така че си дръжте езика зад зъбите. Ще се случи по-късно днес, щом Гордън успее да задвижи нещата.
— Смитовците имат старшинство — отбелязвам, — но и двамата не стават за ръководители на екип. Кас е страхотен агент, но няма ръководен опит, не и за случай като този, а Джонсън все още е в преход след болнични, така че е закачен за бюрото. Това оставя… кого — Уотс и Бърнсайд?
— Той иска Уотс. Бърнсайд е най-добрият им специалист по дигитални следи, така че го искат фокусиран върху „Закрила на детето“.
— Уотс я бива — заключава Едисън по-скоро заради мен, отколкото заради другите. — Стабилна е.
— И Симпкинс беше такава.
Стърлинг качва краката си на стола и ги подвива, със салфетка в скута, за да лови трохите от кроасана, който разпарчетосва. Мръщи се леко — това е гримасата й за дълбок размисъл, едно от ясно различимите изражения, при което устата й се извива настрани. Гледам я няколко минути, а изражението се променя постоянно, докато тя си проправя път през съответните мисли.
После Едисън я замерва с къпина от мъфина си и тя вдига ококорен, стреснат поглед.
— Сподели с класа, Тропчо! — нарежда той.
— Ами ако не е хубава мисъл? — отвръща тя автоматично.
— Тази сутрин умряха две деца, а петчленно семейство се превърна в семейство от едно много сломено момченце — казвам меко. — Не мисля, че в момента има хубави мисли.