Стърлинг си поема дълбоко дъх и оставя Вик да издърпа осакатената кифла от пръстите й.
— Убийцата е закъсняла прекомерно със спасението на децата — започва тя. — Възможно е дори стресът от тъй нареченото спасяване да е усложнил влиянието на наркотиците при тях. И ето. Тя не е спасила децата. Добавете го към факта, че и бездруго ускорява убийствата… Какво ще стане сега?
— Тя трябва да спаси тези деца — Едисън се зъби на останките от мъфина си. — Каквото и да я води, каквато и лична травма да я човърка до побесняване, за нея всичко това е необходимост. Провалът или ще насочи цялото това насилие навътре, или…
— …или навън, ще експлодира в серия — завършвам.
— Вече дори не ги води в къщата ти — забелязва Вик. — Стърлинг провери камерите. Минали са само две коли, които не принадлежат на местни жители, спрели са пред две различни къщи и са останали там цяла нощ. Всъщност още са там.
— Но въпреки това дава името ми на децата. Защо?
— Докъде стигна със случаите си вчера?
— В четвъртък ли? Не особено далеч. Оценяването и проверяването на всяко име отнемат време.
— Можеш ли да организираш таблица за стесняването на кръга, така че да ти помогнем с преглеждането? Можеш да отхвърлиш случаите, в които жертвите са момчета…
— Всъщност не можем — прекъсва с болезнена гримаса Стърлинг. — Момчето може да е имало сестра, братовчед, съсед, приятел, момиче, което да е повлияно от помощта на Мерседес в процеса по спасяването му. Даваме мечета на всички деца, не само на непосредствените жертви.
— Не сме елиминирали и възможността убиецът да е мъж — допълва Едисън. — Предостатъчно мъже имат високи гласове или могат да ги имитират. Предвид популярните описания на ангели, не сме сигурни дори дали перуката е истински признак на полова принадлежност. Просто е по-лесно да се каже „тя“, понеже така я виждат децата.
И е прав. Въпреки инстинктите ни, които твърдят обратното.
— Не можем и да разчитаме на случаите, в които съм изпитала особена връзка с някого, понеже тя невинаги е взаимна. Може да съм оказала драстично влияние върху живота на даден човек и да нямам ни най-малка представа.
— Мамка му — въздиша Вик и всички трепваме. Той ругае толкова рядко, че вече смятаме ругатните му за знак, че положението наистина е станало катастрофално зле.
Кас кашля от коридора и привлича вниманието ни, преди да се присъедини към нас.
— Реших, че ще искате да знаете, „Закрила на детето“ се е свързала с дядовците и бабите на Брайдън. Тези по бащина линия живеят в Алабама, тези по майчина — в щата Вашингтон, и двете двойки са заявили, че ще искат попечителство. Освен това наистина не се харесват едни други. Може да стане доста напечено.
Въздишам.
— Кас, някой ден току-виж си спомниш разликата между „искам да знам“ и „трябва да науча“.
Тя ми се усмихва уморено.
— Заповедта е готова. Господин Лий би трябвало да ми приготви списъка с достъпа до досиетата до края на работното време в понеделник. Бърнсайд е одобрен за достъп до системата им, за да проучи дигиталните отпечатъци.
— Да те предупредя предварително, Глория Хес помага на Лий да съставят списъка.
— Мамка му… — тя поглежда Вик и се изчервява като домат, но не се извинява.
Началникът ни се усмихва колебливо.
— Брайдън не иска да говори с Тейт — продължава Кас след малко. — Всъщност не иска да говори с никого. Но явно няма против социалният работник да стои при него.
— Лейт ми се стори много свестен.
— Да, и на мен ми направи такова впечатление… — тя оправя гънка на ризата си и се мръщи срещу нея. — Не мога да позная налице ли е, или наопаки…
— Наопаки — отвръща Стърлинг, — виждам надписа на етикета.
— Хм. Както и да е, вероятно Брайдън няма да е разговорлив за известно време. Тейт каза, а и Холмс е съгласна, че вероятно трябва да се приберете и да си починете малко. Сами знаете — ако искате.
Оглеждам последните капки от кафето си и се чудя дали мога да заспя, преди кофеинът да подейства.
— Благодаря ти, Кас — казва Вик от името на всички ни, — ще ни държиш в течение, нали?
— Да, сър.
И двамата с Едисън изсумтяваме, Кас се изчервява още по-силно. Стърлинг само я поглежда съчувствено.
— Кас? Убийцата е оставила синини на лявата китка на Зоуи; не знам дали ще успеете да снемете отпечатъци, но вероятно може да се познае поне ръстът й. Говори с Холмс и съдебния й лекар.
В крайна сметка вместо да се разделяме, отиваме с Вик у тях и се просваме в дневната му. Стърлинг се свива в креслото и заравя лице в коленете си. Двамата с Едисън се наместваме на дивана и фактът, че въпреки адреналина, кофеина и леещата се през тънките завеси светлина, потъваме в дълбок сън дяволски бързо, говори колко сме изморени.