— Аха. Съжалявам.
Шамарът по темето изотдолу, колкото и да е лек, ме хваща неподготвена.
— Мерседес Рамирес, не смей да се извиняваш за нищо от случващото се — тросва се свирепо партньорката ми. — Не е по твоя вина!
Знам го, честна дума, знам го, но все пак точно в момента се чувствам виновна.
— Трябва да си вземем чантите за работа. Съмнявам се, че ще се приберем, преди да дойде време за ходене в службата.
Спешното далеч не е в такъв хаос, както преди два дни. Jesucristo. Dos dias[37]. Някаква сестра ме познава и ми посочва една от дръпнатите завеси. Стърлинг остава да си бъбри с нея, а аз приближавам манипулационната с прекомерно тежки стъпки — целенасочено, за да може тропането да оповести пристигането ми.
— Аз съм Рамирес — обявявам.
Холмс дърпа завесата и разкрива двойка спокойни сестри и момче, което седи на леглото, цялото в сълзи, объркано и окъпано в кръв. По потник и боксерки е, вижда се жилавото му, мускулесто тяло, необичайно за момче на неговата възраст. Холмс обаче беше права, има много синини и една от сестрите е наведена над зачервения му, подут глезен.
— Казвам се Мерседес Рамирес — представям се аз и той завърта глава да ме погледне. — Някой казал ли ти е името ми?
Момчето кима полека.
— Тя уби майка ми…
Говори завалено, не сънено, а по-скоро дрогирано може би?
— Ударила го е доста силно по тила, когато се е сборичкал с нея — обяснява Холмс. — А през последните няколко дни се развихрили и алергиите му, така че майка му му е дала бенадрил, за да спи по-добре. Ще му направят скенер да не би да има сътресение, но не искат да му дават нищо за главоболието, докато бенадрилът не се усвои още малко.
Леко страшно е, че с Холмс вече сме прекарали заедно достатъчно време, за да тълкува тя израженията ми така добре. Облягам се на таблата в долния край на леглото и вкопчвам ръце в пластмасовата дъска, така че той да ги вижда.
— Ноа? Ще ни разкажеш ли какво се случи?
— Спях — той клати глава, а погледът му се разфокусира за момент. — Мама ме прати да си легна, понеже трябва да стана рано. Ще ходим в Уилямсбърг утре, в „Буш Гардънс“. За рождения ми ден.
Роr amor de Dios, tenga compasiòn[38]!
— Какво те събуди? — пита Холмс. Вероятно вече е задала няколко въпроса на Ноа, преди да се обади и по пътя насам, но не бих познала по изражението или езика на тялото й.
— Помислих, че е кошмар. Един от онези, със зловещите манекени. Нечия ръка ми разтърсваше рамото и когато отворих очи… Някаква ръка затисна устата ми, понеже понечих да изпищя… — последното той промърморва неохотно, а по шията му плъзва червенина. Ах, какви са самоуверени и докачливи момчетата, преди да влязат в пубертета… — Тя каза, че трябва да пазя тишина.
— Тя?
— Звучеше като жена. Така де, предполагам, не е задължително да е била, може да се преструва на такава, но… — Ноа се изчервява като домат. — Не вървях съвсем по права линия. Тя ме прегърна през раменете, за да ме направлява, нали разбирате? И беше… мека. Сещате ли се? Като… — той се изчервява още по-силно, свива шепа на гърдите си и стиска.
Една от сестрите скрива лице зад рамото му, за да не види усмивката й.
Историята е сърцераздирателно позната. Непознатата го отвела в спалнята и го заставила да стои до леглото, докато намушква майка му до смърт. Ноа се сбил със спасителката си, но тя го ударила по тила с пистолета, достатъчно силно да го замае, и си довършила започнатото, отвела го във вана — или в джипа, не бил сигурен, — но колата му се сторила по-голяма от седана на майка му — и му дала мечето, а после го оставила на една пресечка от полицейския участък.
След като, разбира се, му казала името ми.
— Все продължаваше да повтаря, че ще ме закриляте — казва Ноа с тих и измъчен глас. — От какво да ме закриляте? Тя каза, че майка ми трябва да плати. Че не може да продължи да ми причинява това. Кое?
С Холмс се споглеждаме и тя кима да поема топката.
— Ноа, този човек преследва родители, които нараняват или застрашават децата си.
— Мама никога не ме е наранявала! — отвръща момчето и се изправя толкова бързо, че е видно как се бори с пристъп на гадене. — Никога не ме е наранявала!
— Ноа…
— Не! Гледаме криминални сериали и знам, че много деца казват така, дори ако са били малтретирани, но аз не съм!
— Когато си бил в дома на приятел преди няколко седмици, някой се е обадил на „Закрила на детето“, за да изложи притесненията си — обяснява му Холмс. — Съобщил е, че си лошо насинен и куцаш.