— Баща ми е олимпийски гимнастик! — очите на Ноа блестят от сълзи, но са изпълнени с решителност, така че вместо да прекъснем очевидното му отклонение, ние запазваме мълчание. — Печелил е бронзови медали за Холандия. Когато с мама се оженили, се преместили тук и той започнал да тренира гимнастици. Умрял, когато съм бил малък. Откакто се помня, голямата ми мечта е да отида на Олимпийските игри като татко, но нашата зала затвори преди две години. Не бях достатъчно добър все още, за да вляза в залите на съперниците ни. Миналата година бях в резервите. Не се отвориха места. Треньорът каза, че ако не спирам да се упражнявам, мога да се явя отново другия месец.
— И се упражняваш у дома.
— Мама преоборудва мазето заради мен. Обаче не сме богати. Затова останах в резервите, защото нямаме пари и трябва да вляза на място със стипендия. Дюшеците ни са стари и подплънките не ги бива, затова се насинявам. Изкълчих си глезена, докато пробвах нов скок от гредата. И… — Ноа пак се изчервява. — Опитвах се да го усвоя за прослушването, така че не съм оставил крака си да заздравее напълно. Трябва да ми повярвате, мама никога не ме е наранявала! Всичките ми приятели знаят колко усърдно се упражнявам!
— Ноа, да знаеш дали някой от „Закрила на детето“ е идвал в дома ти?
— Да, една госпожа на име Марта. Показахме й гимнастическата зала в мазето, а тя изгледа няколко от съчетанията ми и част от видеозаписите. Каза, че ни вярва и ще се погрижи за случая… — момчето примигва припряно в опит да прогони сълзите. — Затова ли тази дама е убила мама? Понеже не ни е вярвала?
— Ноа… — заобикалям долния край на леглото и сядам достатъчно близо да му подам ръка. Той незабавно я взима, стиска смазващо силно. Не му казвам да разхлаби хватката. — Тази личност, която прави всичко това… тя е толкова увлечена от нагона си, че прибързва и не разглежда цялата информация. Знам, че не е лесно да го чуеш и съжалявам. Ужасно съжалявам за случилото се с теб и майка ти.
— А защо си замесена ти?
За първи път ми се струва, че най-сетне имам подходящ отговор.
— Понеже който и да прави всичко това, знае, че ме е грижа. Смята, че другите хора не са достатъчно загрижени за страданията на децата, а моята работа се състои от това да намирам и арестувам онези, които нараняват малчугани. Убийцата ти е казала името ми, понеже е знаела, че ще зарежа всичко, за да дойда тук при теб.
Сълзите се стичат по лицето на Ноа и се смесват със засъхналата кръв, която още не е почистена.
— Мама!
— Обичала те е. Повече от всичко на света. Обичала те е и не спира да те обича дори в смъртта. Никога не го забравяй, Ноа!
Той кима, изпълнен със скръб.
Холмс поглежда към тефтера в ръцете си.
— Ноа, а как се казваше баща ти?
— Константийн Хакен — изхълцва момчето. — С „й“.
На средата на името Холмс се обърква и пита безпомощно:
— А къде е мястото на „й“?
Усмихнатата сестра се закашля.
Оказва се, че „й“ е след „и“, а в името се съдържа азбучна шега („й“ е винаги след „и“), ако съм достатъчно храбра да я отбележа (не съм). Майката на Ноа се е казвала Маартя, но когато го питаме за дядовците и бабите, той подсмърча с неудобство от леглото. Родителите на баща му, обяснява, не смятали гимнастиката за подходящо поприще за сина си и не поддържали контакт с него още откакто баща му бил тийнейджър. Майка му израсла под грижите на държавата и не познавала родителите си.
Имам предчувствие обаче, че научат ли историята му, някоя от елитните зали, в които се явява на прослушвания младежът, ще намери и място, и приемно семейство, които да му станат законни настойници. С колебание приемам тази мисъл като спасителна клечка, много тънка клечка, но поне е нещо.
Един от униформените полицаи остава с Ноа, когато идва доктор да го вземе за скенер на главата. Двете с Холмс излизаме в чакалнята да се присъединим към Стърлинг и току-що пристигналата Кас.
— Агент Уотс идва насам — докладва незабавно Кас на Холмс. — Живее в Норфолк.
— Ама че дълго пътуване. Това са по колко — три часа във всяка посока, за да ходи на работа?
— Съпругът й е назначен в базата в Норфолк, тя прекарва там уикендите, ако случаите го позволяват, а през седмицата е отседнала при зет си и съпругата му в базата в Куантико.
Холмс клати глава.
— Звучи ми изтощително.
— Ще дойде веднага щом може, но ме помоли междувременно да действам.
— В такъв случай нека те информираме…
22
Стърлинг излиза след мен в чакалнята, където мога да се обадя спокойно, без да ми се скарат.