Веднъж попаднали в Бюрото, в заседателната зала на нашия етаж, постепенно си организираме система. Двамата с Едисън се нахвърляме върху старите случаи на екипа, преравяме подробностите и бележките от дигиталните досиета и щом стигнем до споменаване на някакво име — член на семейството, съсед, болничен работник, адвокат, жертва… всеки един, който ни кара да погледнем втори път, — и то ни се стори интересно, предаваме го на Стърлинг за проучване и да открие къде е този човек сега.
Начинанието много бързо добива депресиращ уклон.
Да си жертва, не е нещо, което изчезва само защото са те спасили. Не се изпарява в мига, когато хората, които са те наранили, бъдат арестувани. Това усещане — осъзнаването, че не си просто част от злото, а си жертва — засяда в гърлото ти за години напред, дори десетилетия. И представата ти за случката може да причини толкова неприятности, колкото и първоначалната травма в течение на живота.
Да си жертва, е състояние с особено неприятна форма на рецидиви.
В дните, последвали разрушението на Градината, докато момичетата или падаха жертва на тежките си рани, или започваха да оздравяват, оцеляха тринайсет Пеперуди — сред тях Инара, Виктория-Блис и Равена. Шест месеца по-късно бяха само девет. Сега са седем, макар че, за да бъда честна, Маренка загина при автомобилна катастрофа. Всички останали са жертви на самоубийство, причинено от борбата за живот в свят, който се предполага да е по-хубавият; свят, в който би трябвало страдалците да могат да обърнат гръб на травмите си. Колкото и да се старая да запазя спокойствие, разбирам притесненията на Инара за Равена.
Самоубийството, независимо дали на самите жертви или на членовете на семействата им, се оказва фактор, често срещан в нашето търсене. Също и злоупотребата с дрога и алкохол. Както и затворът. Също и продължаващата виктимизация посредством домашно насилие.
— Давала ли си някога мече с крила? — пита Едисън, когато спираме за почивка.
Под „почивка“ имам предвид, че треснах капака на лаптопа, защото имах нужда от пет проклети минути без адски депресираща статистика и той реши, че моментът е удобен за закуска.
Което всъщност означаваше да си разделим грамаден плик с десертчета с фъстъчено масло.
— Не — въздъхвам и облягам чело на студения плот на масата. — Купувам мечетата ни на едро. Пристигат в различни цветове, но нямат аксесоари.
— Значи ангелът означава нещо специфично за нея.
— Децата винаги наблягат на същинската й прилика с ангел — отбелязва Стърлинг. — Може да е просто практика, която е възприела, особено ако в семейството или приемното й семейство е имало религиозни хора.
— Или е отражение на името й. Ейнджъл. Анжелика. Анджела. А може да е имала брат на име Анхел. Анджело.
— Бих казала, че моментът не е добър Ивон да е в майчинство, но тя само щеше да ни овика, задето са ни неясни критериите — мърморя.
— Защо тогава руса перука? — продължава Едисън, без да ми обръща внимание. — Дори в класическото изкуство ангелите са с най-разнообразни цветове на косата. Не са всички руси, независимо какво ни карат да вярваме от „Безценни мигове“[39].
Стърлинг свива рамене и много любезно не коментира това, че е запознат с „Миговете“.
— Не гледай мен — еврейските ангели са ужасяващи, както си е редно. Изобщо чел ли си им описанията? В тях няма нищо русо и симпатично.
— И Исус не е бил бял, но кой иска да си го признае?
С измъчено стенание отварям отново лаптопа.
— Добре, да пробваме Хедър Грант — казвам на Стърлинг, заедно с дата на раждане и номер на социалната осигуровка. — Тя е изчезнала в Юта и е намерена месец по-късно в полето; казва, че я отвели ангели.
— И тези ангели се оказват…?
— По-възрастна двойка, която отчаяно копнеела за деца, но не успели да си родят или да си осиновят. Старецът получил сърдечен удар, жена му отишла да търси помощ, а Хедър се измъкнала от къщата им… По време на разпитите запазваше спокойствие само ако седеше в скута ми и си играеше с разпятието ми.
— Да видим, сега е на… петнайсет. Добре се справя, още живее в семейното ранчо. Майка й е починала преди няколко години, но баба й дошла да живее в ранчото, за да не остане сама. Няма съмнителни признаци.
— Сара Мърфи — чете от екрана си Едисън. — Сега е на двайсет и четири. Мъжът, който я отвлякъл, я държал като своя „небесна съпруга“ и имал дузини криле, окачени на тавана на хижата си, изработени от всякакви случайни находки. Сара не можела да заспи, ако Мерседес не е в стаята.
— В затвора за нанасяне на телесни повреди — докладва Стърлинг след малко. — Съпроводила приятелка за час в клиника за аборти, отвън имало протестиращи. Един от тях се опитал да удари приятелката й с табелата си, а Сара му я отнела и го напердашила с кола, който служел за дръжка. Остават й още няколко месеца.
39
Американска каталожна компания за подаръци „с християнска насоченост“; през 1991 г. компанията започва поредица едноименни анимационни филмчета, има и сериал за деца — бел. прев.