— Ха. Човек чува „в затвора“ и не очаква да прелива от радост в края на изречението.
— Кара Ерет — предлагам аз. — Сега ще е на двайсет и три и в дома й са я сполетели всевъзможни беди.
— Местила се е из доста приемни домове, завършва гимназия на седемнайсет и изпада от полезрението ни. Аз… всъщност не намирам нищо за нея след дипломирането. Ще трябва да хванем някой от техничарите, когато дойдат на работа.
— Сега вече ти е позволено да казваш, че майчинството на Ивон се случва в лош момент — предлага Едисън.
Замервам го с десертче и го улучвам точно под окото.
— Вкарай я в краткия списък.
Това е четвъртото име в него и сме напреднали само с година и половина.
Вик идва в седем, с истинска закуска и кафета.
— Как върви? — той ни оглежда мрачно и притеснено, докато раздава купички със западняшка бърканица — нещо като омлет, но по-мързеливо.
— Разполагаме с няколко имена, за които аналитиците да поровят по-сериозно — казвам му и се прозявам.
Едисън се изправя със стенание, заобикаля масата до Стърлинг, надвесва се над рамото й, вади всички гъби от купата си и ги слага в нейната.
— Това ще отнеме цяла вечност… — той се заема да провира парченцата червени чушки от порцията на Стърлинг и ги мести в своята.
Тя следи напредъка му с развеселено, леко ужасено изражение.
Вик също гледа, но преценява да не се меси.
— Искаш ли да съобщиш на Драконката, или предпочиташ аз да го свърша?
— Аз ще го направя — въздишам. — Ще ми дойде добре да се поразтъпча.
— Първо яж!
Вик се паркира на един от столовете, за да се убеди, че ще изпълним нареждането му.
След като остава доволен, че не се опитваме да живеем само на кофеин, ни оставя и си отива в кабинета. Бавя се колкото да си допия кафето и се опитвам така да оформя сведенията си и доклада, че да не изглеждам като идиот пред агент Дърн. В крайна сметка решавам, че по-подготвена няма да стана и излизам от стаята.
Още не съм стигнала до асансьорите, когато от ъгъла на Блейки се разнася мощно ликуване, виждам там и много повече хора от обикновено. Разпознавам няколко агенти от отдела по киберпрестъпления и когато се втурват да се прегръщат, агентите от „Киберпрестъпления“ и „Престъпления срещу детето“ не правят разлика, някои плачат или се смеят замаяно и подскачат насам-натам.
— Рамирес! — провиква се Блейки. — Прибрахме Дребосъка!
— Дребосъка? — повтарям глупаво. — О, боже милостиви! Дребосъка! Едното от Изгубените момчета!
Колежката ми се смее и се хвърля в обятията ми.
— Той е добре! При нас е и ще се оправи, а копелето, което го е държало, ни даде следи за Нибс, Свирчо и Къдравия[40]!
Отговарям на прегръдката й и я стискам наистина здраво. Месеци наред екипът й следеше тези и няколко други момчета, опитваха се да проникнат в група педофили, които използваха попъп форуми, за да организират размените си. Откриха едното момче преди няколко седмици, но мъжът, който го държеше, се паникьосал и го убил, докато стягали хватката около къщата. Дребосъка в безопасност и солидни улики за трима други? Днес е чудесен ден за екипа на Блейки и партньорите им от „Киберпрестъпления“!
Да, но пак се сещам за Ноа, който се опитва да разбере защо майка му я няма, а не е направила нищо лошо.
Натискам копчето за повикване, чакам асансьора и вратата се отваря, за да разкрие Шевон и две от специализираните преводачки от секция Югоизточна Азия в „Контратероризъм“. След малко сигурно дори ще си припомня имената им. Но те се споглеждат с притеснение и се въртят ту към мен, ту към Шевон, и накрая слизат от асансьора.
— Ние просто ще… хей, там май има купон! — обявява неловко по-младата и замъква партньорката си към Блейки.
— Що за ужасии разпространяваш за мен? — питам сухо, влизам и натискам бутона за „Вътрешни разследвания“.
— Не ми се налага — отвръща Шевон с глас, твърд като скования й гръб. — Наистина ли смяташ, че цялата сграда не знае, че получаваш доставки?
— Вече не са до домашния ми адрес.
— Наистина ли?
— Наистина… — оглеждам я дискретно в люлеещото се отражение на вратите. Изглежда изтощена, спаружена по начин, който няма нищо общо със съня. На върха на езика ми е да попитам как се чувства през… cògeme, десет ли станаха? Десетте дни, откакто сме се видели за последно.
40
Имената на Изгубените момчета от „Питър Пан“ на Дж. М. Бари са цитирани според превода на Боян Атанасов и Теодора Атанасова (1981) — бел. прев.