Отиде в колеж и завърши с отличие.
Имаше приятели, макар че след завършването изгуби връзка с повечето от тях. Но запази някои приятелства дори след преместването си и завърза нови…
Върна се обратно във Вирджиния. За малко да се откаже, но й се стори глупаво да избягва целия щат, понеже тук е била толкова нещастна в течение на години. Нали не беше по вина на щата? И понеже завръщането във Вирджиния беше проява на храброст, тя не се нарече страхливка, задето избягваше родния си град. Позволи си да отпусне юздите поне толкова.
Имаше работа, която обичаше, и ужасно се гордееше с нея. Помагаше на хората, помагаше на децата. Деца досущ като малкото момиченце, каквото беше и тя навремето. Имаше много неща, които още не беше достатъчно силна да прави или да бъде, и може би никога нямаше да стане, но това можеше да върши. Можеше да помага на децата, които толкова се нуждаеха от помощта й, и не се налагаше за това да се насилва отвъд точката на пречупване.
И всеки път, когато започнеше да се съмнява; винаги, когато се чувстваше като напластяване на белези, а не като истинска личност, си спомняше за своя ангел и черпеше сили от спомена. Мечето все още седеше на леглото й, подарък и благословия. Беше попило толкова много сълзи, нейни сълзи през годините, но в крайна сметка стана свидетел и на радостния й плач, а също и на сълзите, които избликват от твърде буен смях.
И в определен смисъл нейният ангел не спираше да бди над рамото й. Шокира се, когато видя жената ангел, докато обикаляше да пазарува едно-друго за малкия си апартамент. Не беше съвсем сигурна защо. В крайна сметка дори ангелите трябва да живеят някъде. Но светът беше толкова голям. Беше знак, реши момиченцето, че е попаднала точно там, където трябва. Беше тук, помагаше на деца и ангелът й също още помагаше на деца! Беше си все същата дама ангел!
Момиченцето бе надигнало глава и вече не се страхуваше.
23
Почти съм сигурна, че единственото, което възпира Стърлинг да ми пробута сънотворно, е съвсем реалната вероятност да ни извикат на местопрестъпление. Тя обаче очевидно губи търпение към шаването ми, понеже накрая се претъркулва в леглото и ме прасва с коляно право в задника. Щом минава два, напрежението се оттича от мен. Досега не са ни викали толкова късно. Или може би рано?
Въпреки че съм нагласила алармата на телефона си за шест и половина, не се събуждам, преди да наближи десет. Стърлинг, вече взела душ и облечена, седи на масата с кръстословица и само свива рамене на сърдитата ми гримаса.
— Имаше нужда да се наспиш. Вик каза да не идваме, преди да се събудиш сама.
Има си граници колко мога да мърморя по въпроса. Така де, мърморя, понеже определено се чувствам по-добре да си мрънкам под нос като Мътли[41], но съм наясно, че така нищо не постигам.
Използвам всички номера с консилъра, които знам, за да придам относително човешки вид на сенките под очите си — и дори тогава можем да го наречем само частичен успех. Когато излизам в кухнята, Стърлинг ми връчва купа овесена каша, чаша портокалов сок и първа страница на вестника.
Една трета от пространството над сгъвката заема майката на Ноа. Описана е олимпийската победа на Константийн Хакен (с различен правопис и на трите места, където се споменава, което, така де, вестник…) и неочакваната му смърт от аневризма, когато Ноа е на три години.
Ако шампионът беше жив, синът му вероятно щеше да тренира интензивно от ранна възраст, вместо да се опитва да навакса в любителска зала. Маартя Хакен управлявала местен кредитен съюз и била доброволка в училището на сина си по един ден седмично, освен това помагала на много събития на Родителската асоциация. Достойно наследство е оставила — обичала е сина си и се е трудила здраво.
Под сгъвката обаче статията споменава букет сходни убийства. Не свързва експлозията в къщата на Джоунс — методологията е твърде различна, — но изброява семействата Уилкинс, Уонг, Андерс и Джефърс, а освен това с получер шрифт пита дали Манасас си има собствен сериен убиец.
— Comerse el mundo[42] — въздишам.
— Ще приема, че каквото и да каза, не изисква отговор.
— Не е нищо достатъчно ново, за да има нужда от такъв.
Проверявам къде е Уотс, да не би случайно да не е на работа, когато стигнем до службата, и й пращам снимки на по-важните откъси от статията. Тя ми връща съобщение, че децата в болницата са били преместени в стаи в ъглово крило, под охрана са през цялото време, а при бабата на Рони Уилкинс е пратен агент да й съобщи за притесненията ни и да се увери, че не са я обсадили любопитни или фанатици.
41
Кучето от анимационния сериал „Дастардли и Мътли в техните летящи машини“, което вечно е недоволно и вечно опира пешкира — бел. прев.