— Няма да се откажат от теб, дори ако сте се разделили още преди години.
— Да. Да, точно така. Оттогава баща ми е в затвора и ако всичко върви по план, там и ще умре. По-скоро от очакваното може би, предвид рака…
— Тогава защо роднините ти се опитват пак да говорят с теб?
— Всъщност не са спирали. Заради това си сменям толкова често телефонния номер. Но да, това е причината майка ми да дойде чак тук. Есперанца им е казала, че работя за ФБР в Куантико, че съм агент. Тяхното малко момиченце, я вижте докъде е стигнала! Аз съм жертвата, а съм и федерален агент; несъмнено, ако помоля властите да освободят татко, та да може да прекара остатъка от дните си у дома, съдията ще изпълни молбата ми.
— Наистина ли те молят за това?
Кимам и не мога да сдържа усмивката си, понеже Стърлинг мърмори в ръкава ми твърде подобни на ругатни думи. След като се успокоява, пита:
— Ти ли поиска да си в екипа на Вик?
— Не. Не бих опитала, дори да можех — изглеждаше малко странно да се мъча да се докажа като зрял агент на човека, изнесъл ме гола от мазето, когато съм била на десет. Когато получих назначението, той ме заведе на обяд — още преди да съм се срещнала с Едисън — и седнахме да поговорим, за да сме сигурни, че и двамата можем да се справим с положението. Вик каза, че няма срамно, ако отговорът е отрицателен — ще се погрижи да ме пратят в друг екип, няма да има стигма, няма да се разнасят клюки. В крайна сметка обаче… — Мечето лежи като утешително, познато докосване до шията ми. Двайсет и две години гушкане, кошмари и успехи. Веднъж дори претърпяхме катастрофа заедно и не позволих на парамедиците да ме докоснат, преди да зашият лапичката му, въпреки че собствената ми ръка кървеше като заклано прасе. Е, тогава бях на дванайсет. — Вик беше причината да стана агент във ФБР. Извади ме от истински ад и добротата му ми вдъхна увереност, че някой ден наистина бих могла да се почувствам в безопасност. Вик ме спаси — физически и душевно. И не влязох в академията в опит да му се отплатя, просто… Исках да правя същото за други хора. Той ми върна живота!
— А сега някой използва историята ти срещу теб — шепне Стърлинг и лекичко докосва папийонката на мечето с върха на пръста си.
— Не мисля, че е нарочно. Според мен убийцата се опитва да даде този дар и на други… — седим в мълчание, докато накрая задавам въпроса, с който се опитвам да не тормозя другите агенти. — Защо си в „Престъпления срещу детето“, Илайза?
— Бащата на най-добрата ми приятелка се оказа сериен убиец — отвръща партньорката ми спокойно. Всъщност дори се усмихва. — Преди три години разказах за това на Прия. Арчър се държеше като задник с нея. Бащата на най-добрата ми приятелка се оказа сериен убиец и въпреки че убиваше възрастни жени, видях какво причини на децата, когато се разчу истината. Често ходех на гости с преспиване у тях. Той ни завиваше вечер. И е сторил всичко онова… Исках да го разбера. Така и не успях, разбира се, но ми остана манията по проучване на престъпници и психология и един ден, когато се бях прибрала за зимната ваканция от колежа, татко ме попита не смятам ли да го превърна в своя кариера…
— Дори не си мислила за това, нали?
— Не. Така де, бях изкарала няколко курса по психология и криминология, но имах още обучение пред себе си. Тъкмо бях завършила общообразователната част и се опитвах да реша какво ще специализирам. Татко обаче ме накара да осъзная, че мога да вложа тази мотивация в работа в помощ на останалите. И избрах „Престъпления срещу детето“, защото още дружа с Шайра и си спомням колко ужасно беше, когато открихме какво е правил баща й. Това ме накара да поискам да помагам на деца. И нашият отдел ми позволява да го правя.
След известно време Стърлинг се изправя и ми подава ръка да ми помогне да стана. Оглеждаме хаоса от плюшени мечета по пода. Не са ми останали чували за боклук в кухнята.
— Остави ги — съветва ме колежката ми. — Ще се върнеш към тази задача по-късно, ще решиш някой друг път. Събираш ги от години и моментът е наистина лош да взимаш важни решения.
— Изхвърлянето на плюшени мечета е важно решение?
— Разбира се, щом ти напомнят защо си тук…
— Ти си мъдра душа, Илайза Стърлинг.
— Нали знаеш — мъдростта ходи по хората. Предвид всичко останало, би било безотговорно да те напия, така че се надявам съветите да са достатъчни!