— Лордът на Дисциплината ме прати да отнеса това до барабана.
— Какво рече? Говори по-високо!
Разбира се, Кейл знаеше, че дебелият Изкупител е глух с едното ухо и нарочно говореше тихо. Сега повтори казаното, като крещеше с все сила.
— Майтап ли си правиш, момче?
— Не, Изкупителю.
— Какво правеше до прозореца?
— До прозореца ли?
— Не ме прави на глупак. Какво правеше?
— Чух Северозападната порта да се отваря.
Това сякаш разсея Изкупителя.
— Тъй ли, в името Божие? Подранили са.
Шишкото изпъшка от досада, завъртя се и надникна в кухнята, защото той бе самият Лорд на Благата — началник на кухнята, която хранеше изобилно Изкупителите и оставяше за момчетата само огризките.
— Още двайсет гърла за обяд — извика той към зловонните облаци пара зад себе си. После пак се обърна към Кейл. — Мислеше ли си нещо до онзи прозорец?
— Не, Изкупителю.
— Фантазираше ли?
— Не, Изкупителю.
— Ако пак те спипам да се мотаеш, Кейл, ще ти съдера кожата. Чу ли?
— Да, Изкупителю.
Лордът на Благата се върна в кухнята и посегна да затвори вратата. В този момент Кейл изрече тихо, но достатъчно ясно за всеки с нормален слух:
— Дано да се задавиш, тлъсто лайно такова.
Вратата се затръшна и Кейл продължи по коридора, влачейки зад себе си тежкия чувал. Трябваха му почти петнайсет минути и то през повечето време тичешком, докато стигне до барабана, разположен в края на отделен къс коридор. Наричаха го така, защото наистина приличаше на барабан, само че два метра висок и вграден в тухлената стена. От другата страна беше онова място, напълно откъснато от останалата част на светилището, където според слуховете живееха дванайсет монахини, които готвели само за Изкупителите и перели дрехите им. Кейл нито знаеше що е монахиня, нито пък някога бе виждал такава, макар че от време на време разговаряше с някоя от тях през барабана. Нямаше представа с какво са по-различни от другите жени, за които се говореше крайно рядко и винаги с отвращение. Имаше само две изключения: Светата сестра на Обесения Изкупител и Блажената Имелда Ламбертини, която на единайсетгодишна възраст умряла от екстаз по време на първото си причастие. Изкупителите не обясняваха що е екстаз, а никой не беше толкова глупав, че да ги пита. Кейл побутна барабана и той се завъртя около оста си, разкривайки широк отвор. Той метна вътре синия чувал, после пак завъртя и удари с юмрук. Раздаде се глух кънтеж. Той изчака и след трийсетина секунди от другата страна на барабана долетя приглушен глас:
— Какво има?
За да го чуят, Кейл приведе глава към барабана и почти го докосна с устни.
— Изкупител Боско иска това да му бъде върнато до утре сутринта — извика той.
— Защо не е дошло с другите пратки?
— Отде да знам, по дяволите?
От другата страна долетя неясен и писклив крясък на възмущение.
— Как ти е името, богохулно пале?
— Доминик Салвио — излъга Кейл.
— Е, Доминик Салвио, ще докладвам за теб на Лорда на Дисциплината, та да ти съдере кожата.
— Не ми пука.
Двайсет минути по-късно Кейл се върна в тренировъчния кабинет на Лорд-Боеца. Не завари никого освен самия Лорд, който нито вдигна глава, нито даде някакъв знак, че го е забелязал. Още пет минути продължи да пише в бележника си, преди да заговори, без да поглежда момчето.
— Защо се забави толкова?
— Лордът на Благата ме спря в коридора на външните редици.
— Защо?
— Мисля, че беше чул шум отвън.
Лорд-Боеца най-сетне погледна Кейл. Очите му бяха бледи, почти воднистосини, но проницателни. Нищо не им убягваше.
— Отваряха Северозападната порта, за да влезе група нови момчета. Той не ги чакаше днес. Май напоследък нюхът му изневерява.
— Затваряй си устата — отсече Лорд-Боеца, но в сравнение с обичайната му строгост забележката прозвуча едва ли не меко. Кейл знаеше, че той презира Лорда на Благата и затова смяташе, че не е толкова опасно да говори по този начин за един Изкупител.
— Питах твоя приятел какво се говори за новопристигналите — каза Изкупителят.
— Аз нямам приятели, Изкупителю — отвърна Кейл. — Това е забранено.
Лорд-Боеца се изсмя тихо и звукът не беше приятен.
— Не се тревожа за теб в това отношение, Кейл. Но ако трябва да бъдем точни — онзи мършав и рус хлапак. Ти как го наричаш?
— Хенри.
— Знам му името. Какъв прякор сте му измислили?