Така или иначе, в тази тъмна нощ Кейл можеше да види само грамадните нозе на Изкупителя, провиснали в белезникавата мъгла. Странната гледка леко го притесни. Като внимаваше да не вдига шум, той се провря в храстите, които го скриваха от погледа на някой случаен минувач.
— Кейл?
— Да.
Момчето от столовата на име Клайст и Хенри Мъглата изникнаха от храсталака пред него.
— Дано да си струва риска, Хенри — прошепна Кейл.
— Струва си, Кейл. Гарантирам.
Клайст направи знак на Кейл да го последва в храстите до стената. Там стана още по-тъмно и Кейл трябваше да изчака очите му да привикнат. Другите двама също изчакаха. Стояха пред една затворена врата.
Това бе изумително — макар че в Светилището имаше колкото щеш врати, много малко от тях се затваряха. През Великата реформация преди два века повече от половината Изкупители бяха изгорени на клада за ерес. От страх, че тия отстъпници може би са заразили и своите момчета, победилата секта ги изкла за всеки случай. След доставянето на нови момчета Изкупителите направиха много промени и една от тях бе да забранят затворените врати навсякъде, където има момчета.
А и каква можеше да е целта на една врата там, където има грешници? Вратите криеха разни неща. Вратите носеха всевъзможни дяволски изкушения — потайност, уединение — насаме или с още някого, скрити замисли. Самата мисъл за врата караше Изкупителите да се тресат от ярост и страх. Дори дявола го изобразяваха вече не толкова като рогат звяр, колкото като правоъгълник с ключалка. Естествено, тази омраза към вратите не се отнасяше до самите Изкупители — напротив, символът на собственото им изкупление бе да притежават врати на работните си места и спалните си килии. Светостта на Изкупителите се измерваше с броя ключове, които имаха право да носят на верига около кръста си. Да дрънчиш в движение означаваше, че вече имаш запазено място в рая.
Точно затова откриването на неизвестна врата предизвикваше изумление.
След като очите му привикнаха с тъмното, Кейл различи до вратата купчина мазилка и потрошени тухли.
— Криех се от Четник — каза Хенри Мъглата. — Така открих това място. Мазилката в ъгъла беше олющена и докато чаках, почнах да я човъркам. Тя и без това едва се крепеше — влагата й беше видяла сметката. Стана за нула време.
Кейл посегна към ръба на вратата и побутна внимателно. После още веднъж и още веднъж.
— Заключена е.
Клайст и Хенри Мъглата се усмихнаха. Клайст бръкна в джоба си и извади нещо, което Кейл за пръв път виждаше у момче — ключ. Ключът беше дълъг, дебел и покрит с ръжда. Очите на тримата грейнаха от вълнение. Клайст пъхна ключа в ключалката и го завъртя, пъшкайки от усилието. Нещо изщрака.
— Трябваше три дни да я тъпчем с мазнина, за да се отвори — обяви с гордост Хенри Мъглата.
— Откъде взехте ключа? — попита Кейл.
Клайст и Хенри Мъглата бяха във възторг — Кейл им говореше тъй, сякаш можеха да възкресяват мъртвите или да ходят по вода.
— Ще ти кажа като влезем. Идвай. — Клайст опря рамо във вратата и другите сториха същото. — Не напъвайте много, пантите може да са ръждясали. Не бива да вдигаме шум. Ще броя до три. — Той помълча. — Готови? Едно, две, три.
Натиснаха. Никакъв резултат. Вратата не помръдваше. Спряха, поеха си дълбоко дъх.
— Едно, две, три.
Напънаха по-силно и вратата се раздвижи със скърцане. Тримата стреснато се отдръпнаха. Шумът означаваше залавяне, а залавянето означаваше да бъдат подложени Бог знае на какво.
— Може да ни обесят заради това — каза Кейл.
Другите го погледнаха.
— Няма. Чак дотам няма да стигнат.
— Лорд-Боеца ми каза, че Лордът на Дисциплината си търсел повод да обеси някого за назидание. Вече били минали пет години от последната екзекуция.
— Чак дотам няма да стигнат — повтори потресено Хенри Мъглата.
— Като нищо ще стигнат. Та това е врата, за Бога. Ти имаш ключ. — Кейл се обърна към Клайст. — Ти ме излъга. Нямаш представа какво има вътре. Сигурно е задънен коридор, без нищо, което си струва да се открадне или дори да се види. — Той пак погледна другото момче. — Не си заслужава риска, Хенри, но шията си е твоя. Аз изчезвам.
В този момент откъм плочника долетя гневен и нетърпелив глас:
— Кой е там? Какъв беше този шум?
После чуха как някой стъпва върху чакъла пред Обесения Изкупител.