Но макар да бяха смаяни и объркани, гладът ги тласна през отвора. Трите момчета се залюляха като маймунки настрани от масата и скочиха насред кухнята. Там застинаха, поразени от изобилието наоколо. Дори Кейл едва не забрави, че трябва да затворят капака. Замаян от вълшебните аромати и цветове, той махна няколко чинии от масата и стъпи отгоре. Като изпъна ръце до краен предел, успя да издърпа капака на място.
Когато се върна на пода, другите двама вече крадяха храна с умението на опитни лешояди. От всяка чиния взимаха само по едно парченце и преподреждаха храната така, че липсата да не личи. Не можеха да не хапнат по някой залък хляб или пилешко, но повечето от плячката отиваше в забранените джобове, зашити отвътре в расата им тъкмо с такава цел — да крият в тях всичко, което може да бъде отмъкнато.
На Кейл му призляваше от тежките аромати, които сякаш нахлуваха в мозъка като странни, отровни изпарения.
— Не яжте. Вземете само колкото можете да скриете — нареди той на другите двама, но и на себе си.
Сякаш събудени от дълбок сън, Клайст и Хенри Мъглата започнаха да осъзнават каква опасност ги грози. Кейл застана до вратата и се ослуша, после лекичко я открехна. Видя коридор.
— Един Господ знае къде сме — каза той. — Но трябва да намерим скривалище.
С тези думи той отвори вратата и излезе. Другите двама го последваха плахо.
Бързо тръгнаха напред, като се притискаха към стената. След няколко метра стигнаха до стълбище за нагоре. Хенри Мъглата пристъпи натам, но Кейл поклати глава.
— Трябва да намерим прозорец или да излезем навън и да се помъчим да разберем къде сме. Ако не се върнем в спалното преди да загасят свещите, ще разберат, че ни няма.
Продължиха напред, но когато наближиха една врата отляво, тя започна да се отваря.
Момчетата мигновено се завъртяха и хукнаха нагоре по стълбището. Проснаха се на площадката и чуха гласове в коридора под себе си. После чуха отварянето на друга врата и Кейл надигна глава колкото да види как нечия фигура влиза в кухнята, откъдето току-що бяха излезли. Хенри Мъглата пролази до него. Изглеждаше объркан и уплашен.
— Тия гласове — прошепна той. — Нещо не им е наред, но какво?
Кейл също бе забелязал, че са странни и усети в стомаха си някакво необичайно раздвижване. Нямаше къде да отидат, освен да минат през вратата зад тях. Той бързо завъртя дръжката и се вмъкна в стаята. Само че не беше стая, а нещо като балкон с нисък парапет на около три метра от вратата. Кейл пропълзя натам, другите го последваха и тримата се свиха под парапета.
От пространството под балкона долетяха смехове и ръкопляскания.
Не смехът изплаши трите момчета, макар че той рядко се чуваше по тия места и никога не кънтеше тъй мощно и радостно. Много по-силно ги стресна самото му звучене — високо и леко пискливо. Също като гласовете, които бяха чули преди малко в коридора, този звук разбуждаше в тях някаква необикновена тръпка.
— Погледни — прошепна Хенри Мъглата.
— Не — беззвучно размърда устни Кейл.
— Ако не надникнеш, аз ще го сторя.
Кейл стисна ръката му с всичка сила.
— Спипат ли ни, мъртви сме.
Хенри Мъглата неохотно се притисна към парапета. Избухна нов смях, но този път Кейл държеше Хенри под око. После видя, че Клайст се е надигнал на колене и зяпа надолу, омагьосан от извора на тази безгрижна радост. За послушниците смехът бе нещо ехидно, кратко и горчиво. Опита се да го издърпа, но Клайст беше много по-як от Хенри Мъглата и нямаше начин да го отмести без да приложи такава сила, че моментално да се издадат.
Кейл бавно вдигна глава над парапета и надникна към нещо далеч по-тревожно и потресаващо от гледката на храната в кухнята. Сякаш всичко в него се сви под стотици удари с бодливата пръчка на Изкупителите.
В голямата зала под тях имаше около дузина маси, отрупани със същата храна, която бяха видели в кухнята. Масите бяха подредени в кръг, тъй че всеки седящ да може да вижда всички останали и изглеждаше очевидно, че причината за празненството са две девойки, облечени в бяло. Едната изглеждаше поразително — с дълга черна коса и дълбоки зелени очи. Беше красива, но и пухкава като възглавница. В кръга, образуван от масите, имаше голям басейн с топла вода, над чиято повърхност се вдигаше пара. И именно шестте момичета в басейна бяха причината върху ококорените лица на Кейл и Клайст да застине недоверчиво и смаяно изражение, сякаш пред тях се разкриваше самият рай.