3. ЛУДИЯТ КРАЛ
Спах до късно и прекарах до обед в четене на бележките си за дворцовия етикет и наблюденията върху гетенейската психология и обноски, направени от моите предшественици — Изследователите. Не можех да схвана прочетеното, което всъщност нямаше значение, защото го знаех наизуст, и четях просто за да заглуша вътрешния глас, който непрекъснато ми повтаряше: „Всичко удари на камък.“ Когато не успявах да го заглуша, спорех с него, твърдейки, че мога да се справя и без Естравен — може би по-добре, отколкото с него. В края на краищата работата ми тук беше само за един човек. Има само един Първи Подвижен. Първата вест от Вселенския съюз се разгласява на който и да е свят от един-единствен глас, от един-единствен човек, присъствуващ лично, присъствуващ сам. Той може да бъде убит, както станало с Пелелдж на Таурус-4, или затворен при луди, като първите трима Подвижни на Гао, един след друг; и все пак практиката се поддържа, понеже е ефикасна. Един-единствен глас, говорещ истината, представлява по-голяма сила от цели флоти и армии, стига да разполага с време, много време; а времето е нещо, което Вселенският съюз има в изобилие… А ти нямаш, каза вътрешният глас, но аз го накарах да млъкне и пристигнах в двореца за аудиенцията си с краля в два часа, изпълнен със спокойствие и решителност. Всичко това мигновено изчезна в чакалнята, преди дори да видя краля.
Дворцовите стражи и прислужници ме бяха довели до чакалнята през дългите зали и коридори на кралската резиденция. Един адютант ме помоли да почакам и ме остави сам във високата стая без прозорци. Аз стоях там, пременен като за посещение при монарх. Бях продал четвъртия си рубин (тъй като Изследователите бяха докладвали, че гетенейците подобно на земляните ценят много въглеродните камъни, дойдох до Зима с цял джоб такива скъпоценности, за да си пробивам път) и похарчил една трета от получената сума за облекло за вчерашния парад и днешната аудиенция: всичко беше ново, много дебело и добре ушито, каквото е облеклото в Кархида — бяла риза, изплетена от кожа, сив брич, дълго наметало от синьозелена кожа, подобно на дреха на херолд — хиб, нова шапка, нови ръкавици, запъхнати под подобаващ ъгъл под хлабавия колан на хиба, нови ботуши… Увереността, че съм добре облечен, засилваше чувството ми на спокойствие и решителност. Аз се оглеждах спокойно и решително.
Подобно на цялата кралска резиденция, тази стая беше висока, червена, стара, гола, с хладен дъх на плесен във въздуха, сякаш лъхаше течение не от други стаи, а от други векове. В огнището пращеше огън, но не топлеше. Огньовете в Кархида са предназначени да стоплят душата, а не плътта. Машинно-индустриалната епоха на изобретенията в Кархида датира най-малко от три хиляди години и през тия тридесет века са изнамерени чудесни, икономични уреди за централно отопление, използващи парата, електричеството и други източници, но тукашните жители не ги инсталират в къщите си. Може би ако стореха това, щяха да загубят физиологическата си защита от атмосферни влияния, като арктически птици, държани в топли палатки, чиито крака измръзват, когато ги пуснат навън. Аз обаче, тропическа птица, зъзнех; зъзнех по един начин навън и по друг начин вътре, непрекъснато и повече или по-малко осезаемо зъзнех. Крачех назад-напред, за да се стопля. В дългата чакалня нямаше почти нищо друго освен мен и огъня: табуретка и маса, на която стояха купа от белемнит и старо радио с дърворезба, инкрустирано със сребро и кост, прекрасна творба на изкуството. То свиреше тихо и аз го поусилих, като чух, че провлаченият Псалм или Химн, който предаваха, бе изместен от Дворцовия бюлетин. По правило кархидейците не четат много, предпочитат да слушат новини и литература, а не да ги виждат; книгите и телевизорите са по-малко разпространени от радиоапаратите, а вестници не съществуват. Бях пропуснал утринния бюлетин на домашния си апарат и сега слушах с половин ухо, а умът ми беше другаде, докато най-после неколкократното повтаряне на името привлече вниманието ми и ме накара да спра разходката си. Какво предаваха във връзка с Естравен? Четяха наново някаква прокламация.
„Терем Харт рем ир Естравен, велможа на Естър в Керм, с настоящата заповед загубва благородната си титла и мястото си в събранията на кралството и му се нарежда да напусне кралството и всички владения на Кархида. Ако не се оттегли от кралството и всички владения в тридневен срок или ако през живота си се върне в кралството, да бъде умъртвен от всеки срещнат човек без по-нататъшна присъда. Нито един жител на Кархида не бива да позволява на Харт рем ир Естравен да му говори или да престои в къщата му или на земите му под страх от наказание със затвор и нито един жител на Кархида не бива да дава или заема на Харт рем ир Естравен пари или вещи, нито да връща какъвто и да било дължим му дълг под страх от наказание със затвор или глоба. Нека всички жители на Кархида знаят и разгласяват, че престъплението, за което Харт рем ир Естравен се осъжда на изгнание, е предателство: под предлог, че служи вярно на краля, е призовавал тайно и открито в Събранието и в двореца, щото държавата-кралство Кархида да се откаже от своя суверенитет и от властта си, за да стане по-нискостояща и подчинена държава в някакъв си Съюз на народите, във връзка с което нека всички знаят и разгласяват, че такъв съюз не съществува, а е хитрост и безпочвена измислица на някои заговорничещи предатели, които се стремят да отслабят кралската власт в Кархида в полза на действителните настоящи врагове на страната. Одгуирни Тува, осем часът, в Ерхенрангския дворец, АРГАВЕН ХАРДЖ.“