Нищо от това не възбуди любопитството на краля, нито го успокои. Аз продължих още известно време, мъчейки се да му втълпя, че неговият шифгретор и тоя на Кархида ще бъде засилен, а не застрашен от присъствието на Вселенския съюз, но напразно, Аргавен стоеше на мястото си мрачен като стара видра в клетка, поклащайки се назад-напред, от крак на крак, назад-напред, оголвайки зъбите си в мъчителна усмивка. Аз млъкнах.
— Всички ли са черни като вас?
Гетенейците са обикновено жълтокафяви или червенока-фяви, но бях виждал мнозина тъмнокожи като мен.
— Някои са и по-черни — отговорих; — имаме от всички цветове — и отворих куфарчето си (вежливо прегледано от охраната на двореца през четирите етапа от приближаването ми до Червената зала), в което се намираха ансибълът ми и няколко снимки. Снимките — филми, фотографии, картини, активи и няколко кубчета — представляваха малка галерия наЧовека: жители на Хейн, Чифеуар и Сета; на Ес, Тера и Алтера; на Най-далечните, на Каптейн, ОлуЛ, Таурус-4, Роканан, Енсбо, Сайм, Где и Шеашелско пристанище… Кралят погледна две-три бегло, без интерес.
— Какво е това?
— Човек от Сайм, жена. — Трябваше да си послужа с думата, която гетенейците прилагат само спрямо личност във връхната фаза на кемъра, тъй като с дублета обозначават животно от женски пол.
— Постоянно?
— Да.
Той пусна кубчето и се заклати от крак на крак, като ме гледаше вторачено или по-право погледът му минаваше малко покрай мен, а светлината на огъня играеше по лицето му.
— Всички ли са такива… като вас?
Не можех да ги избавя от това препятствие. Трябваше на края да се научат сами да го преодолеят.
— Да. Гетенейската полова физиология, доколкото знаем, е уникална сред човешките същества.
— Значи всички те, от тия други планети, са в постоянен кемър? Общество на извратени? Така казваше велможата Тайб; мислех, че се шегува. Е, може да е истина, но е отвратително, господин Ай, и не мога да проумея защо човешки същества тук, на нашата земя, трябва да желаят или да търпят отношения със същества, които толкова чудовищно се различават от тях. Но в края на краищата вие сте тук може би за да ми кажете, че нямам избор по тоя въпрос.
— Изборът на Кархида зависи от ваше величество.
— А ако изгоня и вас?
— Е, ще си отида. Може да опитам пак с друго поколение…
Това го жегна. Той избухна:
— Да не сте безсмъртен?
— Не, съвсем не, ваше величество. Но скоковете във времето са полезни. Ако тръгна сега от Гетен за най-близкия свят, Олул, ще ми бъдат нужни седемнайсет години планетно време, за да стигна дотам. Скачането във времето е функция на пътуването почти със скоростта на светлината. Ако просто завия и поема обратно, няколкото часа, които ще прекарам на кораба, ще се равняват тук на трийсет и четири години; и бих могъл да почна всичко отначало.
Но мисълта за скачане във времето, която с измамния си намек за безсмъртие бе обайвала всеки, който ме слушаше, от рибаря на остров Хорден до министър-председателя, го оставяше равнодушен. Сочейки ансибъла, той запита с пискливия си, рязък глас:
— Какво е това?
— Ансибъл, апарат за свръзка, ваше величество.
— Радио ли?
— Той не използува радиовълни или каквато и да е форма на енергия. Принципът, върху който работи, константата на едновременността, е сходен в някои отношения с гравитацията… — Пак бях забравил, че не говоря на Естравен, който бе чел всички доклади за мен и слушал внимателно и схватливо всички мои обяснения, а на един отегчен крал. — Той, ваше величество, може да предава съобщение едновременно до две каквито и да било точки. Където и да са те. Едната точка трябва да е неподвижна, на планета с определена маса, а другият край да бъде преносим. Ето това е краят. Насочил съм координатите към Първичния свят, Хейн. На кораб НАФАЛ са му нужни 67 години, за да измине разстоянието между Гетен и Хейн, но ако напиша съобщение на тази клавиатура, то ще бъде получено на Хейн в същия момент, в който го пиша. Желае ли ваше величество да съобщи нещо на Неподвижните на Хейн?