— Аз не говоря космическия език — отвърна кралят с тъпата си, злобна усмивка.
— Ще поставят дежурен помощник — аз ги предупредих, — който може да си служи с кархидейски.
— Какво имате пред вид? Как?
— Е, както знаете, ваше величество, аз не съм първият чуждоземен, дошъл на Гетен. Преди мен е имало група Изследователи, които не разгласили присъствието си, а се стараели по възможност да минат за гетенейци и цяла година обикаляли Кархида, Оргорейн и Архипелага. После си заминали и докладвали на Вселенския съюз; това било преди повече от четиридесет години, при царуването на вашия дядо. Докладът им бил извънредно благоприятен. Така че аз проучих събраните от тях сведения и записаните от тях езици и дойдох. Желае ли ваше величество да види как работи апаратът?
— Не обичам фокуси, господин Ай.
— Това не е фокус, ваше величество. Някои от вашите учени са го проучили…
— Аз не съм учен.
— Вие сте монарх, ваше величество. Равните вам в Първичния свят на Вселенския съюз чакат да чуят думата ви.
Той ме изгледа свирепо. В усилията си да го полаская и заинтригувам аз го бях подмамил в капана на престижа. Ала всичко удряше на камък.
— Много добре. Попитайте вашата машина, защо човек става предател?
Зачуках полека по клавишите, които бяха настроени на кархидейската азбука: „Крал Аргавен Кархидейски пита Неподвижните на Хейн защо човек става предател.“ Буквите светваха по малкия екран и изчезваха. Аргавен наблюдаваше, прекратил за минута неспокойното си въртене.
Настъпи пауза, дълга пауза. Някой на седемдесет и две светлинни години далеч сигурно трескаво перфорираше въпроси на езиковия компютер за кархидейски, ако не и на философски компютер-хранилище. Най-после на екрана светнаха ярки букви, задържаха се известно време и бавно избледняха:
„За крал Аргавен Кархидейски на Гетен, привети. Не зная защо човек става предател. Никой човек не се смята за предател: затова трудно може да се намери такъв. С уважение, Спимол Г. Ф., от името на Неподвижните в Сейр на Хейн, 93/1491/45.“
Когато лентата се изписа, аз я откъснах и я подадох на Аргавен. Той я захвърли на масата, приближи се пак до средната камина, едва не се завря в нея, зарита пламтящите цепеници и замаха искрите с ръце.
— Полезен отговор, доколкото може да се очаква от всеки Гадател. Отговорите не са достатъчни, господин Ай. Нито вашата кутия, вашата машина там. Нито вашата кола, корабът ви. Торба с фокуси и фокусник. Вие искате да ви повярвам, да повярвам на вашите приказки и послания. Но защо е нужно да вярвам или да слушам? Дори някъде далеч сред звездите да има осем хиляди свята, пълни с чудовища, какво от това? Ние не искаме нищо от тях. Избрали сме си начина на живот и го следваме от дълго време. Кархида е на прага на нова епоха, нова велика ера. Ние ще си вървим по нашия път. — Той се поколеба, сякаш бе загубил нишката на своя аргумент — може би не собствения си аргумент преди всичко. Щом Естравен не беше вече Ухото на краля, трябва да е някой друг. — И ако има нещо, което тия вселенци искат от нас, нямаше да ви пратят сам. Това е подигравка, измама. Сега да бяха надошли тук хиляди чуждоземци.
— Но не са нужни хиляда души, за да отворят една врата, ваше величество.
— Може би са нужни, за да я държат отворена.
— Вселенският съюз ще почака, докато я отворите, ваше величество. Той нищо няма да ви натрапва насила. Аз съм пратен сам и ще остана тук сам, за да не се страхувате от мен.
— Да се страхувам от вас ли? — възкликна кралят високо и пискливо, обръщайки с усмивка насеченото си от сенки лице. — Но аз наистина се страхувам от вас, Пратенико. Страхувам се от ония, които са ви пратили. Страхувам се от лъжци и от фокусници, а най ме е страх от горчивата истина. Затова управлявам страната си добре. Понеже само със страх се управляват хората. Нищо друго не е резултатно. Нищо друго не трае достатъчно дълго. Вие сте такъв, какъвто заявявате, че сте, и все пак виждам във вас подигравка, измама. Няма нищо между звездите, освен празно пространство, ужас и мрак, а вие идвате от всичко това сам и се опитвате да ме плашите. Мен вече ме е страх, а аз съм кралят. Страхът е крал! А сега си събирайте капаните и фокусите и се махайте, повече приказки са излишни. Наредих да ви оставят да се движите свободно из Кархида.