Така се разделих с краля — „трак-трак-трак“ по дългия червен под в червения полумрак на залата, докато най-сетне двойната врата се затвори и ме лиши от неговото присъствие.
Бях се провалил. Провалил се във всички отношения. Когато обаче излязох от кралската резиденция и тръгнах през двора на палата, безпокоеше ме не провалът ми, а ролята на Естравен в него. Защо кралят го бе осъдил на изгнание, загдето се бе застъпвал за каузата на Вселенския съюз (което, изглежда, беше смисълът на прокламацията), щом (според самия крал) той е вършил обратното? Кога е започнал да съветва краля да се пази от мен и поради какво? Защо той е осъден на изгнание, а мен ме оставят да си ходя свободно? Кой от тях лъже повече и за какъв дявол лъжат?
Естравен — за да спаси кожата си, реших аз, а кралят — за да спаси престижа си. Обяснението беше просто. Но действително ли Естравен ме е лъгал някога? Убедих се, че не зная.
Минавах край Червената ъглова сграда. Вратите на градината стояха отворени. Погледнах белите серемови дървета, надвесени над тъмния басейн, пътеките от розови тухли, които лежаха пусти под спокойната сивкава светлина на следобеда. Под сянката на скалите до басейна все още имаше малко сняг. Представих си как Естравен ме чакаше тук снощи, докато снегът валеше, и ме прониза искрено съжаление за този човек, когото бях видял на вчерашния парад облян в пот, великолепен под тежестта на своите доспехи и власт, човек във върха на кариерата си, могъщ и величествен — сега пропаднал, повален, съсипан. Бягащ към границата, смъртта е на три дена зад него и никой не му говори. Смъртната присъда е рядкост в Кархида. Животът на Зима е труден и обикновено хората там предоставят смъртта на природата или на гнева, а не на закона. Чудех се как ще пътува Естравен, преследван от тая присъда. Не с кола, защото всички коли тук са дворцова собственост; ще го вземе ли кораб или сухопътна лодка? Или ще поеме пеш по пътя, носейки каквото може да носи със себе си? Кархидейците ходят предимно пеш; нямат товарни животни, летящи превозни средства, времето през по-голямата част от годината пречи на скоростния моторен транспорт, а и са хора, които не бързат. Представях си как този горд човек отива стъпка по стъпка в изгнание, дребна фигура, крачеща тежко по дългия път на запад към Залива. Всичко това ми мина и излезе от главата, когато минавах през портата на Червената ъглова сграда, а с него отлитнаха и обърканите ми догадки за постъпките и подбудите на Естравен и краля. Аз бях скъсал с тях. Бях се провалил. А по-нататък?
Трябваше да отида в Оргорейн, съседа и съперника на Кархида. Но щом се озовях там, сигурно щеше да ми бъде трудно да се върна в Кархида, а тук имах още недовършена работа. Не биваше да се изпуска предвид, че целият ми живот можеше да мине в изпълнение на мисията, възложена ми от Вселенския съюз. Излишно бе да бързам. Нямаше нужда да търча към Оргорейн, преди да съм научил нещо повече за Кархида, особено за Крепостите. Две години бях отговарял на въпроси, сега исках аз да ги задавам. Но не в Ерхенранг. Най-после бях разбрал, че Естравен ме е предупреждавал и при все че можех да не вярвам на предупрежденията му, не биваше да ги пренебрегвам. Той ми бе казвал, макар и със заобикалки, да се махна от града и двореца. Кой знае защо си спомних зъбите на велможата Тайб… Кралят ми бе разрешил да се движа свободно из страната; ще се възползувам от това. Както казват във Вселенското училище, когато дейността не принася полза, събирай сведения; когато и сведенията не принасят полза, спи. Ала още не ми се спеше. Ще замина иа изток, към Крепостите, и може би ще събера сведения от Гадателите.
4. ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯТ ДЕН
Източнокархидейска легенда, разказана в огнището Горинхеринг от Тоборд Чорхауа и записана от Г.А., 93/1492.
Велможата Берости рем ир Айп пристигнал в крепостта Тангеринг и предложил четиридесет берила и половината годишна реколта от овощните си градини, за да му гадаят, и цената била приета. Той задал въпроса си на Одрен Тъкача, а въпросът бил: „В кой ден ще умра?“
Събрали се Гадателите и се оттеглили в нощта. След края на нощта Одрен изрекъл отговора: „Ще умреш на Одстрет“ (деветнайсетия ден на който и да е месец).
„Кой месец? След колко години?“ — извикал Берости, ала връзката се прекъснала и не получил отговор. Той се втурнал в кръга и като хванал Одрен Тъкача за гърлото, взел да го души и да му крещи, че ако не получи допълнителен отговор, ще му откъсне шията. Другите го отскубнали и задържали, макар и да бил силен човек. Той се дърпал и завикал: „Дайте ми отговор!“