Одрен рекъл: „Той е даден и е платено за него. Върви си.“
Тогава побеснелият Берости рем ир Айп се върнал в Чарут, третото владение на неговото семейство, бедно място в Северен Осноринер, което той направил още по-бедно, като платил за гадаенето. Затворил се в крепостта, в най-горните стаи на Огнището-кула, и не излизал ни за приятел, ни за враг, ни за сеитба, ни за жътва, ни за кемър, ни за грабеж целия тоя месец и следващия, и по-следващия, минали шест месеца, десет месеца, а той продължавал да стои в стаята си като затворник и да чака. На Оннетерхад и Одстрет /осемнайсетия и деветнайсетия ден на месеца/ не ядял никаква храна, нито пиел, нито спял.
Негов кемърин по любов и клетва бил Хербор от рода Геганер. Този Хербор дошъл през месец Гренде в крепостта Тангеринг и казал на Тъкача: „Искам да ми гадаете.“
„Какво ще платиш?“ — запитал Одрен, защото виждал, че човекът е бедно облечен и зле обут, шейната му била стара и всичко върху него се нуждаело от кърпене.
„Ще дам живота си“ — рекъл Хербор.
„Нямаш ли нищо друго, господарю? — запитал Одрен, говорейки му този път като на голям благородник. — Нищо друго ли нямаш за даване?“
„Нищо друго нямам — отвърнал Хербор. — Но не зная дали животът ми има някаква стойност за вас тук.“
„He — казал Одрен, — няма никаква стойност за нас.“ Тогава Хербор паднал на колене, сломен от срам и любов, и извикал на Одрен:
„Моля ви да отговорите на въпроса ми. Той не се отнася за мен!“
„А за кого?“ — запитал Тъкача.
„За моя господар и кемърин Аш Берости — отвърнал човекът и заплакал. — Откакто дойде тук и получи вашия отговор, който съвсем не е отговор, той няма нито любов, нито радост, нито власт. Ще умре от това.“
„Да, ще умре. Че от какво умира човек, освен от собствената си смърт? — рекъл Одрен Тъкача. Но страданието на Хербор го развълнувало и на края той казал: — Ще потърся отговора на въпроса, който зададеш, Хербор, и няма да ти взема нищо. Но знай, че винаги се плаща нещо. Питащият плаща с каквото има.“
Тогава Хербор допрял ръцете на Одрен до очите си в знак на признателност и така гадаенето започнало. Събрали се Гадателите и се оттеглили в мрака. Хербор се промъкнал между тях и задал въпроса си, а въпросът бил: „Колко ще живее Аш Берости рем ир Айп?“ Защото Хербор мислел, че по тоя начин ще узнае броя на дните или годините и така ще успокои сърцето на любимия си с известни сведения. Тогава Гадателите се раздвижили в тъмното и на края Одрен извикал с голяма болка, сякаш горял в огън: „По-дълго от Хербор Геганерски!“
Хербор не очаквал такъв отговор, но нямало как, такъв отговор получил и тъй като имал търпеливо сърце, върнал сее него у дома си в Чарут, през снеговете на Гренде. Влязъл във Владението и в крепостта, изкачил се на кулата и там заварил своя кемърин Берости седнал, както винаги, унил и мрачен, до гаснещия под пепелта огън, сложил ръце на маса от червен камък, с оклюмала между раменете глава.
„Аш — рекъл Хербор, — бях в крепостта Тангеринг и Гадателите ми отговориха. Запитах ги колко ще живееш и отговорът им бе: «Берости ще живее по-дълго от Хербор.»“
Берости вдигнал глава към него толкова бавно, като че ли прешлените на шията му били ръждясали, и казал: „А запита ли ги кога ще умра?“
„Запитах колко ще живееш.“
„Колко ли? Глупак! Имал си въпрос към Гадателите, а не си ги запитал кога ще умра, кой ден, месец, година, колко дни ми остават — питал си колко? О, глупако, дето си се опулил срещу мен, по-дълго от теб, да, по-дълго от теб!“
Берости грабнал голямата маса от червен камък, като че била лист ламарина, и я стоварил върху главата на Хербор. Хербор се строполил под тежестта й. Берости стоял известно време като побъркан. После я повдигнал и видял, че той е смазал черепа на Хербор. Сложил каменната маса обратно на поставката й. Проснал се до мъртвеца и го прегърнал. Така ги намерили жителите на Чурут, когато най-после разбили вратата на кулата и влезли в стаята. След това Берости полудял и трябвало да го държат под ключ, защото непрекъснато търсел Хербор, мислейки, че той се намира някъде из Владението. Живял така един месец и после се обесил, на Одстрет, деветнайсетия ден на месец Терн.
5. ДРЕСИРАНЕ НА ИНТУИЦИЯТА
Моята „хазяйка“, приказлив човек, ми уреди пътуване на изток.