— Ако искате да обходите Крепостите, трябва да прекосите Каргав. Оттатък планините, в Стара Кархида, е Pep, градът на едновремешните крале. Слушайте какво ще ви кажа. Един мой земляк поддържа керван от сухопътни лодки през прохода Ескар, та вчера ми разправяше на чаша орш, че щели да направят първия си рейс това лято на Гетени Осъм, тъй като пролетта беше много топла и пътят е вече чист до Енгохар и плуговете ще разчистят прохода само след два дни. Само че мен не можеш ме накара да прекосявам Каргав, аз предпочитам да си остана в Ерхенранг и да имам покрив над главата си. Но нали съм йомеш, хвала на деветстотинте Поддържници на трона и благословено да е млякото на Меш, човек може навсякъде да бъде йомеш. Ние сме все новопосветени, разбирате ли, защото великият Меш се е родил преди 2202 години, а Старият ханддарейски култ е създаден десет хиляди години преди него. Ако искате да видите Стария култ, ще трябва да се върнете в Старата земя. Чуйте какво; господин Ай, аз ще ви държа на разположение стая на тоя остров до завръщането ви, но, повярвайте ми, умен човек като вас трябва за известно време да се махне от Ерхенранг, защото всички знаят, че Предателят парадираше много с това, че се е сприятелил с вас в двореца. Сега, когато старият Тайб е Ухо на краля, положението пак ще се успокои. Тъй че ако отидете на Новото пристанище, ще намерите там моя земляк и ако му кажете, че съм ви пратил аз…
И тъй нататък. Той беше, както казах, приказлив и като разбра, че нямам шифгретор, не пропускаше случай да ми дава съвети, макар че прикриваше това с безброй „ако“ и „комай“. Той беше управител на моя остров; аз го смятах за своя хазяйка, защото имаше дебели бутове, които връткаше, когато вървеше, пухкаво, пълно лице и бе любопитен, дебнещ, подъл, добродушен по природа. Отнасяше се любезно с мен и когато ме нямаше, показваше стаята ми на любители на сензации срещу малка такса: „Вижте стаята на Тайнствения Пратеник!“ Имаше толкова женствена външност и държане, че веднъж го попитах колко деца има. Той се намръщи. Никога не бил раждал. Обаче бил баща на четири. Това беше една от малките изненади, които винаги ми се сервираха. Културният шок не представляваше нищо в сравнение с биологичния шок, който преживявах като човек от мъжки пол сред човешки същества, които през пет шести от живота си бяха безполови хермафродити.
Радиобюлетините бяха пълни с делата на новия министър-председател, Пемер Хардж рем ир Тайб. Много от новините се отнасяха за положението на север, в Синотската долина. Тайб явно щеше да се застъпи за претенциите на Кархида за тази област: точно такава стъпка, каквато на някой друг свят в този стадий на цивилизация би довела до война. Но на Гетен нищо не водеше до война. Дрязги, убийства, вражди, грабежи, отмъщения, изтезания и мерзости — всички те влизаха в репертоара на човешките постижения; но не се стигаше до война. Изглежда че им липсваше способността да се мобилизират. В това отношение те се държаха като животни; или като жени. Не се държаха като мъже или като мравки. Във всеки случай никога досега не бяха се държали така. Това, което знаех за Оргорейн, показваше, че през последните пет-шест века той все повече е ставал общество, способно да се мобилизира, истинска нация-държава. Надпреварването за престиж, досега главно икономическо, би могло да подтикне Кархида да подражава на своя по-голям съсед, да стане нация въпреки семейната кавга, както се бе изразил Естравен, да стане, както бе казал пак Естравен, патриотична. Ако това се случи, гетенейците може да имат прекрасна възможност да стигнат до състояние на война.
Исках да отида в Оргорейн и да видя дали предположенията ми за него са основателни, но исках първо да свърша с Кархида; ето защо продадох още един рубин на бижутера с набразденото от белези лице на улица Енг и без никакъв багаж, а само с парите си, с ансибъла, няколко уреда и един комплект дрехи тръгнах като пътник с един търговски керван първия ден от първия месец на лятото.
Сухопътните лодки потеглиха на разсъмване от брулените от вятъра товарни складове на Новото пристанище. Те минаха под Арката и свърнаха на изток — двайсет обемисти, подобни на шлепове камиона, които се движеха тихо на гъсеници един след друг по дълбоките улици на Ерхенранг в сенките на утрото. Те носеха кутии с лещи, ролки с лента за звукозапис, макари с медна и платинена жица, топове плат от растително влакно, произведено и изтъкано в Западните планини, сандъци със стрита сушена риба от Залива, каси със сачмени лагери и други дребни машинни части, а десет камиона бяха натоварени с орготейско кадиково зърно — всичко това отиваше за Перинговата бурна граница, североизточния ъгъл на страната. Целият превоз на Големия континент се извършва от тези електрически камиони, които, където е възможно, се прехвърлят на шлепове в реките и каналите. През месеците на дълбок сняг бавни снегорини, моторни шейни и ненадеждни кораби-ледоразбивачи по замръзналите реки са единственото превозно средство извън ските и ръчните шейни; през периода на Топенето не може да се разчита на никакъв вид транспорт; затова, когато дойде лятото, настъпва главният наплив на товарния превоз. Пътищата тогава гъмжат от кервани. Движението се регулира, като всяка кола или керван поддържа постоянна радиовръзка с контролните пунктове по пътя. Колкото и да са задръстени пътищата, транспортните средства се движат доста равномерно със скорост 25 мили в час (земни). Гетенейците биха могли да направят колите си по-бързи, но не ги правят. Когато ги запиташ за причината, отговарят: „Че защо?“ Все едно да запиташ земляните защо всичките ни коли трябва да се движат толкова бързо; ние отговаряме: „Че защо не?“ Всеки с вкуса си. Земляните смятат, че трябва да напредват, да се развиват. Жителите на Зима, които живеят винаги в Година първа, смятат, че присъствието е по-важно от прогреса. Моите вкусове са земни и когато напущах Ерхенранг, равномерното движение на кервана започна да ме дразни; щеше ми се да скоча и да побягна. Но се радвах, че се махам от тия дълги каменни улици с надвиснали над тях черни стръмни покриви и безброй кули, от този град без слънце, където всичките ми възможности се бяха превърнали в страх и предателство.