Откопчиха ръцете ми от веслата, измъкнаха ме от лодката и ме захвърлиха като изкормена черна риба на палубата на патрулния кораб. Усещах, че ме оглеждат, но не можех да разбера добре какво говорят. Досетих се само по тона, че капитанът на кораба каза: „Няма още шест часа“ — а в отговор на друг той добави: „Какво ме засяга това? Кралят го е осъдил на изгнание, аз ще изпълнявам заповедта на краля и нищо повече.“
Тъй че въпреки радиокомандите от хората на Тайб на брега и въпреки доводите на помощника му, който се страхуваше от наказание, този офицер от кузебенската патрулна служба ме прекара през Чаризунския залив и ме свали благополучно на брега, в пристанището Шелт в Оргорейн. Дади извърши това напук на хората на Тайб, които бяха готови да убият невъоръжен човек, или от доброта, не зная. Нузут. „Възхитителното е необяснимо.“
Когато сивият орготейски бряг се открои от утринната мъгла, аз се изправих, раздвижих нозете си, слязох от кораба и поех по крайбрежните улици на Шелт, но някъде там се строполих отново. Когато се свестих, бях в Сътрапезническата болница на четвърти крайбрежен район на Чаризун, двайсет и четвърто Сътрапезничество, Сенетни. Разбрах това, защото беше гравирано или бродирано с орготейски букви над възглавницата ми, на лампата до леглото, на канчето върху креватната масичка, на самата креватна масичка, върху хибовете на болногледачите, покривките на леглото и пижамата, която носех. Приближи се лекар и ми каза:
— Защо сте се съпротивявали на дота?
— Аз не бях в дот — отговорих, — бях в звуково поле.
— Вие имахте симптоми на човек, който се е противил на разхлабващата фаза на дота.
Той беше властен стар лекар и на края ме принуди да призная, че може би съм си послужил със силата на дота, за да противодействувам на парализата, докато гребях, без да съзнавам ясно, че върша това; после, тая сутрин, по време на фазата танген, когато не трябва да се мърда, съм станал, вървял съм и така едва не съм се пребил. Когато всичко това бе изяснено за негово задоволство, той ми каза, че могат да ме изпишат след ден-два, и премина на следващото легло. Зад него вървеше Инспекторът.
Зад всеки човек в Оргорейн върви Инспекторът.
— Име?
Аз не го запитах за неговото. Трябва да се науча да живея без преследвачи, както е в Оргорейн; да не се обиждам; да не обиждам излишно. Но не му казах фамилното си име, което не засяга никого в Оргорейн.
— Терем Харт ли? Но това не е орготейско име. Кое Сътрапезничество?
— Кархида.
— Това не е Сътрапезничество на Оргорейн. Къде са документите ви за влизане и за самоличност?
Документите ми ли?
Аз доста се бях търкалял из улиците на Шелт, преди някой да ме докара в болницата, и съм пристигнал без документи, лични вещи, палто, обувки или пари. Когато чух това, реших да не се гневя, а се засмях; в такова положение няма място за гняв. Инспекторът се докачи от смеха ми.
— Не разбирате ли, че вие сте несъстоятелен и незарегистриран чужденец? Как смятате да се върнете в Кархида?
— С ковчег.
— Не бива да давате неподходящи отговори на официални въпроси. Ако нямате намерение да се връщате в страната си, ще ви пратим в Доброволческата ферма, където има място за криминална паплач, чужденци и незарегистрирани лица. Ня ма друго място за голтаци и подривни елементи в Оргорейн. По-добре заявете, че възнамерявате да се върнете в Кархида в тридневен срок, иначе ще трябва…
— Аз съм изгонен от Кархида.
Лекарят, който като чу името ми, се бе извърнал от съседното легло, дръпна Инспектора настрана и известно време му шепна нещо. Инспекторът стана кисел като развалена бира и когато се върна при мен, каза, като се бавеше и ръмжеше на всяка дума:
— Тогава да смятам, че ще ми съобщите намерението си да подадете молба за позволение да получите постоянно жителство във Великото Сътрапезничество Оргорейн, докато намерите и се настаните на полезна работа като „ръка“ в някое Сътрапезничество или град?