След размяната на любезности и глътка ситийска „жива вода“ Обсъл въздъхна и се обърна към мен:
— А сега ми кажете, Естравен, защо постъпихте така в Сасинот, понеже ако е имало някога човек, когото да съм смятал неспособен да греши в преценката на шифгретора или на подходящото време за действие, това сте вие.
— Страхът надделя у мен над предпазливостта, Сътрапезнико.
— Страх от какво, дявол да го вземе? От що се страхувате, Естравен?
— От това, което става сега. Продължаването на борбата за престиж в Синотската долина; унижението на Кархида, гневът, предизвикван от унижението; използуването на този гняв от кархидейското правителство.
— Използуването му? С каква цел?
Обсъл няма обноски; Йегей, деликатен и внимателен, се намеси:
— Сътрапезнико, велможата Естравен е мой гост и не бива да бъде подлаган на разпит…
— Естествено, велможата Естравен ще отговаря на въпроси, когато и както намери за добре — отвърна Обсъл с усмивка, игла, скрита в куп мазнина. — Той знае, че тук е между приятели.
— Аз прибирам приятелите си, където ги намеря, Сътрапезнико, но не мога вече да си позволявам да ги задържам дълго.
— Разбирам. И все пак бихме могли да се возим на една шейна, без да сме кемърини, както казваме в Ескев, нали? Дявол да го вземе, аз зная за какво са ви осъдили на изгнание, драги мой: загдето обичате Кархида повече от нейния крал.
— Може би, по-право, загдето обичам краля повече отколкото неговия братовчед.
— Или загдето обичате Кархида повече отколкото Оргорейн — вметна Йегей. — Греша ли, велможе Естравен?
— Не, Сътрапезнико.
— Значи смятате — каза Обсъл, — че Тайб иска да управлява Кархида така, както ние управляваме Оргорейн — умело?
— Да. Смятам, че Тайб, използувайки спора за Синотската долина като остен и изостряйки го при нужда, може за една година да извърши в Кархида по-голяма промяна, отколкото е виждала тя през последните хиляда години. Той има образец, по който да работи — Сарфа. И знае как да използува страховете на Аргавен. Това е по-лесно, отколкото да се опитва да вдъхва смелост у Аргавен, както правех аз. Ако Тайб успее, вие, господа, ще видите, че имате достоен враг.
Обсъл кимна.
— Да оставим настрана шифгретора — каза Йегей, — какво имате пред вид, Естравен?
— Следното: ще се намери ли на Големия континент място за два Оргорейна?
— Да, да, да, същата мисъл — каза Обсъл, — същата мисъл: вие ми я насадихте в главата, Естравен, и оттогава все не мога да я изкореня. Нашата сянка става прекалено голяма. Тя ще покрие и Кархида. Вражда между два клана, разбирам; спречкване между два града, разбирам; граничен спор, подпалване на няколко хамбара и няколко убийства, разбирам; ала вражда между два народа? Конфликт, който ще засегне петдесет милиона души? О, кълна се в сладкото мляко на Меш, някои нощи тази картина гори като огън съня ми и ме кара да скачам, облян от пот… Ние не сме в безопасност, не сме в безопасност. Ти знаеш това, Йегей; много пъти си го казвал по своему.
— Тринайсет пъти съм гласувал против изострянето на спора за Синотската долина. Но каква полза? Партията на господството разполага с двайсет гласа и всяка стъпка на Тайб засилва контрола на Сарфа върху тия двайсет. Той строи ограда около долината, поставя край оградата стража, въоръжена с нападателни пушки — нападателни оръжия! Мислех, че ги държат в музеите. Той дава на Партията на господството повод винаги, когато има нужда от такъв.
— И така укрепна Оргорейн. Но и Кархида. Всеки ваш отговор на провокациите му, всяко унижение, което причините на Кархида, всяко засилване на престижа ви ще послужи да засили Кархида, докато тя се изравни с вас — направлявана от един център като Оргорейн. А в Кархида не държат нападателните пушки в музеите. Носи ги кралската гвардия.
Йегей наля на всички още по глътка жива вода. Орготейските благородници пият тоя скъпоценен огън, докарван от Сит, от пет хиляди мили през мъгливите морета, като че е бира. Обсъл избърса устата си и примижа.
— Да — каза той, — такова е положението, аз много съм мислил върху него и продължавам да мисля. И смятам, че трябва да теглим една шейна. Но преди да се впрегнем, искам да ми кажете, Естравен, какви са тия подмятания, приказки и врели-некипели за Пратеник от другата страна на луната?
Значи Генли Ай е поискал разрешение да влезе в Оргорейн.
— Пратеник ли? Той е такъв, за какъвто се представя.