И все пак не може да смятаме един гетенеец за „то“. Те не са в среден род. Поради липса на кархидейско „човешко местоимение“, приложено за лица в сомър, трябва да казвам „той“ по същите причини, поради които сме си служили с местоимението за мъжки род спрямо някое висше божество: „то“ не е така определено, така специфично, както средният или женският род. Но тъй като използувам местоимението мислено, все забравям, че кархидеецът, с когото съм, не е мъж, а мъж-жена.
Първият Подвижен, ако се прати такъв, трябва да бъде предупреден, че чувството му за собствено достойнство ще пострада, освен ако не е много самоуверен или изкуфял. Мъжът иска мъжествеността му да бъде уважавана, жената иска женствеността й да бъде ценена, колкото и косвени и тънки да са проявите на уважение и оценка. На Зима те не могат да съществуват. Човек бива уважаван и оценяван единствено като човешко същество. Това е просто ужасно.
Да се върна на теорията си. Обмисляйки подбудите на подобен експеримент, ако действително е имало такъв, и опитвайки се може би да вдигна от нашите хейнски предшественици обвинението във варварство, че са се отнасяли към живи същества като към вещи, правя някои предположения относно техните цели.
Цикълът сомър-кемър ни се струва унизителен, връщане към цикъла на разгонването у по-низшите бозайници, подчиняване на човешките същества на механичния императив на половия нагон. Възможно е експериментаторите да са желаели да видят дали човешки същества, лишени от постоянна полова потентност, ще останат интелигентни и способни на култура.
От друга страна, ограничаването на половата активност до един непостоянен отрязък от времето и „изравняването“ й в двуполовост трябва да пречи до голяма степен както на експериментирането, така и на подтискането на тази активност. Трябва да има полово подтискане (макар че обществото, доколкото може, се бори срещу него; когато обществената единица е достатъчно голяма, за да бъде повече от едно лице в кемър едновременно, половото задоволяване е почти сигурно), но поне не може да се засилва; то свършва, когато свърши кемърът. Чудесно; по тоя начин си спестяват много напразно губене на сили и душевни терзания; но какво остава през сомъра? Какво би могло да се възвеличава? Какво би постигнало едно общество от евнуси? — Само че, разбира се, през сомъра те не са евнуси, а по-скоро могат да се сравнят с непълнолетни; не кастрирани, а латентни.
Друга догадка относно хипотетичната цел на експеримента: Премахването на войната. Мислели ли са древните хейнианци, че постоянната полова способност и организираната социална агресия, които не са присъщи на никой друг бозайник, освен на човека, са причина и следствие? Или, подобно на Тумас Сонг Ангот, са смятали войната за чисто мъжка работа на движение, изнасилване в широк мащаб, така че със своя експеримент премахват мъжествеността, която изнасилва, и женствеността, която бива изнасилвана? Бог знае. Истината е, че гетенейците, макар и извънредно склонни към взаимно съперничество (както проличава от силно развитите обществени възможности за борба за престиж и т.н.), не изглеждат много агресивни; очевидно поне никога досега не са имали това, което бихме могли да наречем война. Те с охота се избиват взаимно по един и по двама; рядко с десетки и двайсетици; никога със стотици и хиляди. Защо?
Може да се окаже, че това няма нищо общо с тяхната двуполова психология. В края на краищата те не са толкова многобройни. А важен е и климатът. Времето на Зима е толкова сурово, толкова близко до границата на търпимостта дори за тях, с всичките им нагаждания към студа, че сигурно изчерпват бойния си дух в борбата със студа. Страничните народи, расите, които просто остават незабелязани, рядко са воини. И най-после, доминиращият фактор в живота на гетенейците не е полът или някакъв друг човешки фактор: това е заобикалящата ги среда, техният студен свят. Тук човек има по-жесток враг дори от самия себе си.
Аз съм жена от мирния Чифеуар и не познавам нито привлекателността на насилието, нито природата на войната. Някой друг ще трябва да обмисли това. Но аз действително не виждам как някой би могъл да отдава особено значение на победа или слава, след като е прекарал една зима на Зима и е видял лика на Ледовете.
8. ДРУГИЯТ ПЪТ ЗА ОРГОРЕЙН