Той ме изгледа. Лицето му се сгърчи, промени изражението си, той пое дъх с хълцане. Повечето кархидейци лесно се разплакват, тъй като се срамуват от сълзите не повече, отколкото от смеха. Той каза:
— Благодаря ви. Името ми е Форет. Аз съм жител на крепостта Оргни.
— От рода на Естравен ли сте?
— Не. Форет рем ир Осбот. Аз бях негов кемърин.
Когато се запознах с Естравен, той нямаше кемърин, но не можех да събудя у себе си подозрение към тоя човек. Възможно е той да служеше несъзнателно като оръдие в ръцете на някой друг, но беше искрен. И току-що ми бе дал един урок: че на шифгретор трябва да се играе етично и че опитният играч печели. Той ме бе поставил натясно почти само с два хода: имаше парите у себе си и ми ги даде — солидна сума в кралски кархидейски банкноти, нещо, което не би ме инкриминирало и следователно не би ми попречило просто да ги похарча.
— Ако го намерите… — Той се запъна.
— Някакво съобщение ли?
— Не. Само да зная…
— Ако го намеря, ще се опитам да ви пратя вест за него.
— Благодаря ви — каза той и протегна двете си ръце към мен, приятелски жест, който в Кархида не се прави току-тъй. — Желая успех на мисията ви, господин Ай. Зная, той — Естравен — вярваше, че сте дошли тук за добро. Дълбоко вярваше.
Нищо друго не съществуваше на света за тоя човек извън Естравен. Той беше от ония, които са осъдени да обичат веднъж. Повторих:
— Желаете ли да му предам нещо?
— Кажете му, че децата са добре — рече той, после се поколеба и добави тихо: — Нузут, няма значение — и си излезе.
След два дена потеглих от Ерхенранг, сега по северозападния път, пеш. Позволителното ми да вляза в Оргорейн бе дошло много по-скоро, отколкото бях очаквал от чиновниците и служителите в орготейското посолство и отколкото бяха очаквали те; когато отидох да получа документите си, те се отнесоха към мен с нещо като жлъчно уважение, недоволни, че по нечие нареждане протоколът и правилата бяха нарушени заради мен. Тъй като Кархида няма изобщо никакви разпоредби за напускане на страната, тръгнах веднага. През лятото бях научил колко приятно е да се върви пеш през страна като Кархида. Пътищата и странноприемниците са пригодени и за пешеходци, и за моторни коли, а там, където няма странноприемници, може напълно да се разчита на закона за гостоприемството. По силата на тоя закон гражданите от съвладенията и селяните, фермерите или велможата на което и да е владение дават на пътника храна и подслон в течение на три дни, а на практика и за много по-дълго време; и най-хубавото е, че винаги ви посрещат без суетене, на драго сърце, като че ли са ви очаквали.
Бродех през прекрасните полегати земи между реките Сес и Ей, без да бързам, като две сутрини изкарах издръжката си с работа в полята на големите владения, където прибираха урожая, всички работни ръце, сечива и машини бяха впрегнати да пожънат златните нивя, докато не се е развалило времето. През тая седмица на пешеходство всичко беше златно, благодатно; а вечер, преди да заспя, излизах от тъмния чифлик или от осветения от огъня салон на Огнището, където бях подслонен, и се разхождах из сухото стърнище, за да погледам звездите, които пламтяха като далечни градове във ветровития есенен мрак.
Всъщност не ми се напущаше тази страна, която ми се бе сторила, макар и толкова безразлична към Пратеника, но така внимателна към странника. Страхувах се да започна всичко отначало, като се опитам да повторя посланието си на нов език пред нови слушатели и може би пак безуспешно. Скитах повече на север, отколкото на запад, оправдавайки маршрута си с любопитство да видя областта на Синотската долина, място на съперничество между Кархида и Оргорейн. Макар че времето се задържаше ясно, започна да става по-студено и на края свърнах на запад, преди да стигна Сасинот, защото си спомних, че през тоя отсек на границата има ограда и там може да не ме оставят да напусна толкова лесно Кархида. Тук за граница служеше Ей, тясна, но буйна река, подхранвана от ледниците като всички реки на Големия континент. Кривнах няколко мили в южна посока да потърся мост и стигнах един, свързващ две селца, Пасевер от кархидейска страна и Сювенсин в Оргорейн, които се гледаха сънливо през шумната Ей.
Кархидейският пазач на моста ме запита само възнамерявам ли да се върна тая нощ и ми махна с ръка да мина. На орготейската страна повикаха инспектор да провери паспорта и документите ми, с което той се занимава близо цял час, и то кархидейски час. Задържа паспорта, като ми каза да се отбия да го получа на другата сутрин, и вместо него ми даде разрешително за ядене и квартира в Сътрапезническия дом за проходящи в Сювенсин. Прекарах още един час в кабинета на управителя на Дома за проходящи, докато той четеше документите ми и проверяваше редовно ли е разрешителното ми, като се обади по телефона на инспектора в сътрапезническия граничен пост, откъдето току-що бях дошъл.