— Аз също не зная как да ти викам.
— Харт.
— Тогава аз съм Ай. Кои си служат с малки имена?
— Братя по огнище или приятели — отвърна той и докато го казваше, беше далечен, недостижим, макар и на две крачки от мен в осем стъпки широка палатка. Не получи отговор. Има ли нещо по-високомерно от откровеността? Зъзнейки, аз се пъхнах в кожения си чувал. „Лека нощ, Ай“ — каза единият чуждоземец, а другият чуждоземец отговори: „Лека нощ, Харт.“
Заспахме. По едно време се събудих и чух как снегът тупа меко и затрупва палатката.
На разсъмване Естравен бе на крак да приготви закуската. Денят беше ясен. Когато слънцето позлати върховете на ниските храсти, опасващи долчинката, ние натоварихме багажа и тръгнахме, като Естравен теглеше отпред, а аз бутах и управлявах отзад. Снегът започваше да образува корица; по равните нанадолнища тичахме като кучешки впряг. Тоя ден вървяхме по края, а после навлязохме в гората, граничеща с Пулефенската ферма, гора на растения-джуджета, на разположени нагъсто торови дървета с чепати клони и ледени бради. Не смеехме да използваме шосето на север, а пътища За извозване на дървени трупи, по които се движехме понякога за известно време, и тъй като гората беше разчистена от паднали дървета и храсталак, придвижвахме се добре. Когато се озовахме в Таренпет, проломите и стръмните хребети оредяха. Вечерта броячът на шейната показваше дневен пробег от двайсет мили и бяхме по-малко уморени, отколкото предишната нощ.
Една хубава особеност на зимата на Зима е, че дните остават светли. Планетата е наклонена само с няколко градуса, към еклиптичната плоскост, недостатъчно, за да има значителна сезонна разлика в екваториалните зони. Сезонът не е хемисферно явление, а глобално, резултат от елиптичната орбита. В другия край на орбитата, когато движението на планетата се забавя и тя се приближава и отдалечава от афелия си, загубата на слънчево лъчение е толкова голяма, че нарушава и без това неустойчивата структура на времето, охлажда още повече това, което е вече студено, и превръща влажното, мрачно лято в сурова бяла зима. По-суха от останалото време на годината, зимата би могла да бъде по-приятна, ако не беше студът. Слънцето, когато го виждате, свети отвисоко; няма го бавното кърваво преливане на светлината в мрак, като в полярните зони на Земята, където студът и нощта настъпват едновременно. Гетен има по-светла зима, сурова, страшна и светла.
Три дни се провирахме през Таренпетската гора. Последния ден Естравен се спря и разпъна палатката рано, за да постави капани. Искаше да улови няколко пестри. Те спадат към по-едрите сухоземни животни на Зима, приблизително с размерите на лисица, яйценосни вегетарианци с великолепна сива или бяла козина. Трябваше му месото им, защото пестрите се ядат. Те се преселваха масово на юг; толкова са бързоноги и саможизи, че докато се движехме, забелязахме само две-три, ала снегът на всяка поляна сред торовата гора беше гъсто нашарен с безброй малки следи, всички водещи на юг. Капаните на Естравен се напълниха за един-два часа. Той почисти и разряза шестте животни, окачи част от месото да замръзне, останалото задуши за вечеря. Гетенейците не са ловци, защото почти няма какво да ловят — липсват големи тревопасни, а поради това и големи месояди, с изключение на гъмжащите морета. Те са риболовци и земеделци. Никога дотогава не бях виждал гетенеец с кръв по ръцете.
Естравен оглеждаше белите кожи. „Тук има едноседмична квартира и прехрана за ловец на пестри — каза той. — Но без полза.“ И ми подаде една да я опипам. Козината беше толкова мека и дебела, че просто ръката ти не усеща като я докосва. Нашите спални чували, палта и качулки бяха подплатени със същата кожа, ненадминат изолатор и много красива на вид. „Не заслужава да се хаби за задушено“ — рекох аз.
Естравен ме стрелна с краткия си мрачен поглед и отвърна: „Имаме нужда от белтъчини.“ И захвърли кожите, които за една нощ ръсите, свирепите малки плъхове-змии, щяха да изядат с вътрешностите и костите и да олижат кръвта по снега.
Той беше прав; обикновено излизаше прав. В пестрите има един-два фунта годно за ядене месо. Тая вечер аз изядох половината от задушеното и можех да излапам и неговия пай, без нищо да усетя. На другата сутрин, когато поехме към планините, на два пъти служих за „мотор“ на шейната.
Този ден се изкачвахме по нанагорнище. Благотворният снеговалеж и кроксетът — тихо време с температура между 0 и 20 градуса Фаренхайт, — които ни бяха съпровождали през Таренпет и помагали да избегнем евентуална потеря, за нещастие преминаха в температури над нулата и дъжд. Чак сега започнах да разбирам защо гетенейците се оплакват, когато температурата се повиши през зимата, и се радват, когато спадне. В града дъждът е неудобство; за пътника той е бедствие. Цяла сутрин мъкнахме тая шейна нагоре по склоновете на Сембенсиените, през дълбока, студена каша от напоен с дъжд сняг. Следобед по стръмните скатове снегът бе почти изчезнал. Потоци дъжд, мили кал и чакъл. Покрихме шините, сложихме колелата на шейната и продължихме нагоре. Като количка тя беше цяла беля, затъвайки и наклонявайки се непрекъснато. Стъмни се, преди да успеем да намерим някоя заслонена скала или пещера, за да настаним палатката си, тъй че въпреки всичките ни старания нещата се измокриха. Естравен бе казал, че палатка като нашата би ни осигурила доста удобен подслон при всякакво време, стига да я запазим суха отвътре. „Ако не можем да си изсушим чувалите, цяла нощ ще губим много телесна топлина и няма да спим добре. Нашата хранителна дажба е твърде оскъдна, за да си позволим това. Не можем да разчитаме на слънчева светлина, за да ни изсуши нещата, затова не бива да ги мокрим.“ Слушах го и се стараех не по-малко от него да не допускам сняг и мокрота в палатката, тъй че оставаше една-единствена неизбежна влага, която трябваше да се премахва — от нашето готвене и от дробовете и порите ни. Но тази нощ, преди още да сварим да опънем палатката, всичко беше прогизнало. Сгушихме се димящи до печката „Чейб“ и скоро имахме задушено от пестри, горещо и питателно, почти достатъчно, за да компенсира всичко друго. Броячът на шейната, пренебрегвайки трудното изкачване на стръмнини през целия ден, показваше, че сме изминали само девет мили.