Сордни Танерн. Температура над 20 градуса; суграшица, вятърът духа по ледената река като въздушно течение в тунел. Бивакувахме на четвърт миля от края й, на продълговата равна ивица фирн. Пътят надолу от Дремегол беше труден и стръмен, по голи скали и каменисти полета; краят на ледника е силно напукан и толкова задръстен с чакъл и камъни, замръзнали в леда, че опитахме още веднъж шейната с колела. Не бяхме изминали и стотина крачки и едното колело се заклещи здраво, а оста се прегъна. Оттогава си служим с шини. Днес изминахме само четири мили, все още в обратна посока. Ледникът, изтичащ от главния, изглежда, образува голяма дъга в западна посока до платото Гобрин. Тук, между вулканите, той е широк около четири мили и не би било трудно да се продължи по-нататък, към центъра, макар че има повече пукнатини, отколкото предполагах, и повърхността му е рохкава.
Дръмнър е в период на изригване. Суграшицата по устните има вкус на пушек и сяра. Цял ден на запад под дъждовните облаци беше надвиснал мрак. От време на време всичко — облаци, суграшица, лед, въздух — става мътночервено, после бавно избледнява отново до сиво. Ледникът леко потреперва под нозете ни.
Ескичуе рем ир Хер смята, че вулканичната дейност в Северозападен Оргорейн и на Архипелага се засилва през последните десет-двайсет хилядолетия и предвещава края на Ледовете или поне отдръпването им и настъпване на междуледников период. Въглеродният двуокис, изхвърлян от вулканите в атмосферата, след време ще изиграе ролята на изолатор, задържащ дълговълновата топлинна енергия, отразявана от земята, като същевременно ще позволява на пряката слънчева топлина да навлиза неотслабнала. Средната световна температура, казва той, на края ще се повиши с около тридесет градуса, докато стигне 72 градуса. Радвам се, че тогава няма да ме има. Ай заявява, че такива теории са били изказвани и от земни учени, за да обяснят все още непълното прекратяване на тяхната последна Ледникова епоха. Всички подобни теории остават до голяма степен неопровержими и недоказуеми; никой не знае с положителност защо настъпват ледовете и защо се отдръпват. Снегът на Невежеството остава непокътнат.
Над Дръмнър в мрака сега гори огромна маса мъжделив огън.
Епс Танерн. Броячът показва шестнайсет мили, изминати днес, ала сме на не повече от осем мили по права линия от снощния си лагер. Все още се намираме в ледения проход между двата вулкана. Дръмнър изригва. Огнени червеи пълзят надолу по черните му склонове; те се виждат, когато вятърът разнесе мътния кипящ облак от пепел, дим и бяла пара. Непрестанно, без никакво прекъсване, въздухът се изпълва от съскащ тътен, толкова силен и толкова продължителен звук, че не може да се различи, когато спреш да се ослушаш; ала той изпълва всички пролуки на тялото ти. Ледникът трепере постоянно, пука и се троши, тресе се под нозете ни. Всички снежни мостчета, които виелицата е могла да прехвърли през пукнатините, са изчезнали, срутени, пропаднали от това боботене и подскачане на леда и на земята под леда. Лутаме се ту назад, ту напред, търсим края на някоя цепнатина в леда, която би погълнала шейната цяла-целеничка, после търсим края на следващата, опитваме се да държим северна посока, но все се принуждаваме да вървим на запад или на изток. Над нас е Дремегол, който подпомага усилията на Дръмнър, като ръмжи и бълва зловонен дим.
Лицето на Ай тази сутрин бе страшно измръзнало — нос, уши, брада, всичко беше мъртвешко сиво, когато случайно го погледнах. С разтривки го съживих, без никакво увреждане, но трябва да бъдем по-внимателни. Вятърът, който духа откъм Ледовете, е, откровено казано, смъртоносен; а се налага да вървим срещу него, влачейки шейната.
Ще се радвам, когато се измъкна от този нацепен и набръчкан леден ръкав между две ръмжащи чудовища. Планините трябва да се виждат, не да се чуват.
Лрхад Танерн. Поваля сняг сов, температура между 15 и 20 градуса. Днес изминахме дванайсет мили, около пет от които полезни, и краят на Гобрин се вижда по-близо, на север, над нас. Сега установяваме, че ледената река е широка няколко мили: „ръкавът“ между Дръмнър и Дремегол е само пръст, а ние сме от обратната страна на реката. Когато се обърнем и погледнем от този лагер, виждаме, че ледниковият поток се разцепва, разделя се, разкъсан и разбунен от черните димящи върхове, които му се изпречват. Като погледнеш напред, виждаш как той се разширява, надига се и криволичи бавно, извисява се като исполин над тъмните планински гребени, среща се с ледената стена далеч горе, под савани от облаци, пушек и сняг. Сега със снега падат сажди и пепел, ледът е покрит с дебел пласт сгурия, която дори се е набила в него — добра повърхност за вървене, но твърде неравна за влачене на шейна, а шините вече се нуждаят от нова облицовка. Два-три вулканични снаряда се удрят в леда близо до нас. При удара те съскат силно и си прогарят гнездо в леда. Тупкат сажди, падащи със снега. Пълзим безкрайно бавно към север през бурния хаос на един свят в процес на формиране.