Слава на недовършеното Сътворение!
Нешерхад Танерн. Никакъв сняг от сутринта, облачно и ветровито, около 15 градуса. Големият разклонен ледник, на който се намираме, се спуща в долината от запад, а ние сме на източния му край. Дремегол и Дръмнър са сега малко зад нас, макар че един остър гребен на Дремегол все още се издига на изток, почти наравно с очите. Ние сме се дотътрали и допъл-зели до място, откъдето трябва да избираме дали да тръгнем по ледника, като следваме голямата му извивка в западна посока и така постепенно да излезем на леденото плато, или да изкачим ледените скали на една миля северно от снощния лагер и по този начин да си спестим двайсет-трийсет мили влачене с цената на известен риск.
Ай е за риска.
Има някаква крехкост у него. Той е напълно беззащитен, изложен, уязвим; но силен, невероятно силен. Не съм сигурен дали би могъл да тегли по-дълго от мен, но може да тегли по-енергично и по-бързо от мене — двойно по-енергично. Може да вдигне шейната отпред или отзад, за да я прехвърли през някакво препятствие. Аз не съм в състояние да вдигна и да задържа такава тежест, ако не се намирам в дот. В противовес на крехкостта и силата си той има душа, която лесно се поддава на отчаяние и бързо на предизвикателство: пламенна, нетърпелива смелост. Това бавно, мъчително пълзене през последните дни го изморява тялом и духом, тъй че ако беше от моята раса, бих го сметнал за страхливец, но той е всичко друго, само не и такъв; притежава всеотдайна храброст, каквато никога не съм виждал. Готов е, гори от желание да постави живота си на жестоко мигновено изпитание на ръба на пропастта.
„Огън и страх, добри слуги, лоши господари.“ Впряга страха да му служи. Аз бих се оставил страхът да ме води по заобиколен, дълъг път. Смелостта и разумът са неразделни у него. Каква полза да търсиш безопасен път при такова пътуване? Има неразумни пътища, по които не бих тръгнал; но безопасен няма.
Стрет Танерн. Не ни върви. Няма как да измъкнем шейната, макар че изгубихме цял ден за това.
Сняг сов на вихрушки, с примес от гъста пепел. Цял ден беше тъмно, тъй като вятърът, духайки отново от запад, ни обви с булото на Дръмнъровия пушек. Тук горе ледът се тресе по-малко, но докато се мъчехме да изкачим една издадена скала, почувствувахме силен трус; той измъкна шейната от мястото, където се бе заклещила, а аз се търкулнах на пет-шест крачки и се ударих, но Ай успя да се залови здраво и благодарение на силата му не се строполихме в подножието на скалата, на повече от двайсет стъпки дълбочина. Ако някой от нас си счупи крак или рамо при тия подвизи, вероятно това ще означава край и за двама ни; тук именно се крие рискът — твърде страшен, когато го погледнеш отблизо. По-долната котловина на ледниците зад нас е побеляла от пара: там лавата докосва леда. Разбира се, не можем да се върнем обратно. Утре ще опитаме да се изкачим по на запад.
Верен Танерн. Не ни върви. Трябва да отидем още по на запад. Цял ден е тъмно като късен здрач. Дробовете ни болят не от студ (дори нощем, при тоя западен вятър, температурата се задържа доста над нулата), а от дишане на пепелта и изпаренията от изригването. До края на тоя втори ден на напразни усилия дращим и се извиваме по каменни блокове и ледени зъбери, но винаги ни спира някоя стръмна или надвиснала скала, опитваме се да продължим нататък, но все не успяваме. Ай беше капнал и вбесен. Като че ли му идеше да се разплаче, но се овладя. Предполагам, че смята плача за нещо лошо или срамно. Дори когато беше много болен и слаб, през първите дни на бягството ни, криеше лицето си от мен, когато плачеше. Причини от личен, расов, социален характер — отде да зная защо Ай не бива да плаче? Ала името му е вик на болка. Затова го търсих в Ерхенранг, както ми се струва сега, много отдавна; като чух, че се говори за „някакъв чуждоземен“, запитах за името му и в отговор чух вик на болка от човешко гърло в нощта. Сега той спи. Ръцете му треперят, гърчат се, мускулна умора. Светът около нас — лед и камък, пепел и сняг, огън и тъмнина — трепере, гърчи се и тътне. Когато надзърнах навън преди една минута, видях сиянието на вулкана като тъмночервено цвете на търбуха на огромни облаци, надвиснали в мрака.