Орни Танерн. Не ни върви. Днес двайсет и вторият ден от пътуването ни, а от десетия ден не сме напреднали никак на изток, всъщност сме загубили двайсет-двайсет и пет мили, движейки се на запад; от осемнайсетия ден не сме направили никакъв напредък, все едно че сме стояли на едно място. Ако изобщо се изкачим на Леда, ще ни остане ли достатъчно храна, за да го минем? Трудно можем да се отърсим от тази мисъл. Мъглата и тъмнината от изригването намаляват много кръгозора, тъй че не можем да налучкваме пътя си добре. Ай иска да щурмуваме всеки склон, колкото и стръмен да е, който има и най-малък белег от ръб. Той се дразни от моята предпазливост. Трябва да владеем нервите си. Аз ще бъда в кемър след около един ден и всякакъв вид напрежение ще се засили.
Междувременно блъскаме главите си в ледени скали сред студен сумрак, наситен с пепел. Ако пишех нов Йомешки канон, щях да пратя крадците тук след смъртта им. Крадци, които задигат чували с хранителни продукти нощем в Туруф. Крадци, които отнемат огнището и името на човека и го пращат опозорен в изгнание. Главата ми бучи, ще трябва по-късно да зачеркна всичко това, защото сега съм толкова уморен, че не мога да го прочета наново.
Хархахад Танерн. На Гобрин. Двайсет и третият ден от пътуването ни. Намираме се на Гобринските ледове. Още щом потеглихме тази сутрин, забелязахме само на няколкостотин крачки от снощния лагер пътека, водеща към ледовете, широк път, покрит с пепел и сгурия, който лъкатушеше през натрошения камънак и пропастите на ледника и се въземаше право през ледените зъбери. Поехме нагоре по него, като че се разхождахме по кея на Сее. Намираме се върху Ледовете. Вървим отново на изток, към родината.
Заразен съм от искрената радост на Ай от нашето постижение. Трезво погледнато, тук, горе, не е по-добре от преди. Ние сме на границата на платото. Пукнатини — някои толкова широки, че могат да погълнат цели села, не къща по къща, а всичко наведнъж — се точат към вътрешността, в северна посока, и изчезват от погледа. Повечето от тях пресичат пътя ни, тъй че и ние трябва да вървим на север, а не на изток. Повърхността е неравна. Провираме шейната между големи блокове и буци лед, огромни отломки, изтласкани нагоре от притискането и търкането на голямото ледено поле между Огнените хълмове. Начупените от натиска зъбери придобиват странни форми, обърнати наопаки кули, безкраки великани, катапулти. В началото дебел една миля, тук Ледът се надига и разраства, мъчейки се да прелее над планините и да затъкне огнените гърла, та да занемеят. На няколко мили в северна посока от леда се извисява някакъв връх, остър, изящен гол конус на млад вулкан, с хиляди години по-млад от ледения пласт, който стърже и се влачи, разкъсан на бездни и сбит на огромни блокове и зъбери, над шестте хиляди стъпки склонове по-надолу, които не можем да видим.
През деня, когато се обърнахме, съзряхме дима от изриг-ването на Дръмнър, надвиснал зад нас като сивокафяво продължение на ледената повърхност. На равнището на земята от североизток духа постоянен вятър, прочиства тоя по-висок въздух от саждите и смрадта на недрата на планетата, които дишаме от дни, и притиска пушека зад нас така, че той покрива като тъмен похлупак ледниците, по-ниските планини, каменните котловини, останалата земя. Няма нищо, казва Ледът, освен Лед… Но младият вулкан там, на север, е на друго мнение, което иска да изрази с друга дума.
Никакъв снеговалеж, тънки високи облаци, — 4 градуса на платото привечер. Миш-маш от фирн, нов сняг и стар лед под краката. Новият лед е коварна, хлъзгава синя маса, скрита под бяла глазура. И двамата си изпатихме доста. Аз се пързалях петнайсет крачки по корем на едно такова хлъзгаво място. Ай, който бе впрегнат пред шейната, се преви от смях. Той се извини и обясни, че се мислел за единствения човек на Гетен, който се е подхлъзнал на лед.
Тринайсет мили днес; но ако се опитаме да поддържаме такова темпо сред тия насечени, скупчени, напукани от натиска хребети, ще се изтощим или ще си навлечем по-голяма беля от пързаляне по корем.
Наедряващата луна свети ниско, мътна като засъхнала кръв; обкръжава я голям кафеникав, дъгоцветен ореол.
Гуирни Танерн. Малко сняг, засилващ се вятър и спадаща температура. И днес пак тринайсет мили, което прави общо 254 мили разстояние, откакто напуснахме първия си лагер. Изминавали сме средно по около десет и половина мили на ден — единайсет и половина, ако се приспаднат двата дена, прекарани в чакане да спре виелицата. 75 до 100 от тия мили сме се влачили, без да спечелим никаква дистанция. Не се намираме много по-близо до Кархида, отколкото когато потеглихме. Но мисля, че имаме по-голям шанс да се доберем дотам.