Откакто се измъкнахме от тъмнилото на вулканите, не сме вече погълнати изцяло от труд и грижи, а след вечеря отново разговаряме в палатката. Най-после сме равни, равни, чужди, самотни. Ай вече не се смее, разбира се. Говори с благост, която не очаквах от него. Отвори дума за уединението, за самотата.
— Вашата раса е ужасно самотна в тоя свят. Няма никакъв друг вид бозайници. Никакъв друг двуполов вид. Никакво животно, достатъчно умно дори да бъде опитомено като домашен галеник. Тази неповторимост трябва да оцветява мисленето ви. Нямам пред вид само научното мислене, макар че вие сте удивителни строители на хипотези — чудно е, че сте стигнали до някакво схващане за еволюцията при тази непреодолима пропаст между вас и по-низшите животни. Имам пред вид философски, емоционално: да бъдете толкова самотни, в толкова враждебен свят — това трябва да влияе на целия ви мироглед.
— Йомешите биха казали, че особеното на човека е в неговата божественост.
— Господари на земята, да. И други култове на други светове са стигнали до същия извод. Те се стремят да бъдат култове на динамични, агресивни, рушащи природната среда култури. Оргорейн е по своему от тоя тип; поне там изглеждат склонни да движат нещата. Какво казват ханддарейците?
— Ами, в Ханддара… знаете ли, няма теория, няма догма… Може би не чувствуват до такава степен разликата между хората и животните, тъй като ги интересуват повече приликите, връзките, цялото, към което спадат всички живи същества.
Цял ден в главата ми се бе въртяла Баладата на Тормер и сега издекламирах думите:
Гласът ми трепереше, докато изричах тия стихове, защото си спомних, че в писмото, което брат ми бе писал преди смъртта си, бяха цитирани същите думи.
Ай се замисли и след известно време каза:
— Вие сте усамотени и неразделни. Може би сте така обладани от мисълта за цялостност, както ние от дуализма.
— Ние също сме дуалисти. Двойствеността е необходимост, нали? Докато съществуваме аз и другият.
— Аз и Ти — отвърна той. — Да, в последна сметка това е дори по-широко от пола…
— Кажи ми, по какво другият пол на вашата раса се различава от твоя?
Той като че ли се сепна. Всъщност въпросът ми сепна и мен. Може би защото бях в кемър. И двамата бяхме смутени.
— Досега не съм мислил за това — отвърна той. — Ти никога не си виждал жена. — Послужи си с дума на своя земен език, която знаех.
— Виждал съм ги на твоите снимки. Жените приличаха на бременни гетенейци, но с по-големи гърди. Различават ли се особено от твоя пол по ум и държане? Сигурно са нещо като друг вид?
— Не. Да. Не, разбира се, не, фактически не. Но разликата е много важна. Според мен най-важното нещо, най-същественият отделен фактор в живота на човека е дали е роден мъж или жена. В повечето общества това обуславя възможностите, дейността, възгледите, етиката, обноските — почти всичко. Речника. Семиотиката. Облеклото. Дори храната. Жените… жените са склонни да ядат по-малко… Крайно трудно е да се отделят вродените отлики от придобитите. Дори там, където жените участвуват наравно с мъжете в обществото, в последна сметка все още изцяло върху тях пада раждането на децата и оттук — почти изцяло отглеждането на децата…
— Значи равенството не е общо правило? По-нискостоящи ли са в умствено отношение?
— Не зная. Май не се проявяват често като математици, композитори, изобретатели или абстрактни мислители. Но това не значи, че са глупави. Физически не са толкова мускулен ти, ала са малко по-издръжливи от мъжете. Психологически…
След като гледа дълго време нажежената печка, Ай поклати глава.
— Харт — рече той, — не мога да ти кажа какви са жените. Знаеш ли, никога не съм мислил много отвлечено по тоя въпрос и — бога ми! — фактически вече съм забравил. Аз съм тук от две години… Не разбираш. В известен смисъл жените ми са по-чужди, отколкото на теб. Така или иначе, с теб сме от един пол… — Той извърна очи и се засмя тъжно и неловко. Моите собствени чувства бяха объркани, тъй че оставихме тази тема…
Ирни Танерн. Осемнайсет мили днес, изток-североизток по компаса, на ски. След един час теглене се измъкнахме от зъберите и пукнатините. И двамата се впрегнахме, като отначало аз вървях по-напред със сондата, но нямаше вече нужда да се сондира: фирнът е дебел около две стъпки, над здрав лед, а над фирна — няколко инча твърд нов сняг от последния валеж, с добра повърхност. Нито ние, нито шейната затъвахме; шейната вървеше толкова леко, че трудно можеше да се повярва, че все още мъкнем по около сто фунта на човек. Следобед се редувахме в тегленето, защото става лесно по такава отлична повърхност. Жалко, че трудното изкачване по стръмнини и скали беше все с тежък товар. Сега ни е леко. Много леко; усещам се, че мисля твърде често за храна. Ние ядем, казва Ай, неосезаемо. Цял ден се движихме леко и бързо по ледената равнина, еднообразно бяла под сивосиньото небе, нарушавана само от няколкото черни върха, намиращи се в момента далеч зад нас, и от един тъмен облак — диханието на Дръмнър — зад тях. Нищо друго; само забуленото слънце и ледът.