— А колко си свикнал ти — велможа на Владение, министър-председател?…
— Генри, ние се подлагаме на лишения, докато свикнем. Мен са ме учили да гладувам като дете у дома в Естър, а също и ханддарейците в крепостта Ротерер. Вярно, в Ерхенран загубих навик, но в Мишнори започнах да наваксвам загубеното… Моля те, слушай ме, приятелю; аз зная какво върша.
Той си вършеше своето, а аз — моето.
Продължихме още четири дни при много лют студ, температурата никога не се качваше над –25 градуса, а после ни връхлетя нова снежна виелица, която зашиба лицата ни от изток с бурен вятър. За две минути още първите силни пориви на вятъра навяха такъв сняг, че не можех да виждам Естравен на шест крачки от мен. Обърнах се гърбом към него, към шейната и към полепващия ослепителен, задушаващ сняг, за да си поема дъх, а когато след минута се извърнах обратно, той беше изчезнал. Шейната също бе изчезнала. Нямаше нищо. Направих няколко крачки към мястото, където се бяха намирали, и заопипвах наоколо. Виках, ала не можех да чуя собствения си глас. Бях глух и сам в свят, изпълнен изцяло с малки жилещи сиви резки. Изпаднах в паника и тръгнах слепешком напред, надавайки мислено неистов крясък: „Терем!“
Коленичил точно под ръката ми, той се обади:
— Хайде, помогни ми да нагласим палатката.
Послушах го и след това не обелих дума за минутната ми паника. Беше излишно.
Тази виелица продължи два дена; бяхме загубили пет дена, а и още щяхме да загубим. Нимер и Анер са месеци на големите бури.
— Май едва ще ни стигне до края, а? — казах една вечер, когато отмервах дажбата ни от гичи-мичи и я слагах да се накисне в гореща вода.
Естравен ме погледна. Дълбоките сенки под скулите на плътното му, широко лице показваха, че е отслабнал, очите му бяха хлътнали, устата — силно разранена и напукана. Бог знае как изглеждах аз, щом той изглеждаше така. Той се усмихна.
— Ако имаме късмет, ще успеем, а без късмет — няма. Така бе казал още отначало. При всичките ми тревоги, при чувството, че поемам последен отчаян риск и тъй нататък, аз не бях достатъчно трезв, за да му повярвам. Дори сега си мислех: „Не ще и дума, след толкова положени усилия…“
Но Ледовете не знаеха колко усилия сме положили. Пък и защо ли им е да знаят? Нали хармонията се спазва.
— А как върви твоят късмет, Терем? — запитах най-после. Сега той не се усмихна. И не отговори. Само каза след малко:
— Мисля си за всички ония, там долу. — Там долу за нас значеше югът, светът отвъд леденото плато, плодородна земя, хора, пътища, градове — всичко онова, което вече ни беше трудно да си представим като действително съществуващо. — Знаеш, че в деня, когато напуснах Мишнори, пратих вест на краля за теб. Съобщих му какво ми каза Шусгис — че ще те експедират в Пулефенската ферма. На времето не ми беше ясно каква цел преследвам, просто действувах импулсивно. Но мисля, че вече не е така. Възможно е да се случи горе-долу следното: Кралят ще съзре възможност да печели шифгретор. Тайб ще се мъчи да го разубеди, но на Аргавен сигурно вече му е подотегнало от Тайб и може да не се вслуша в съвета му. Ще вземе да разпитва: „Къде е Пратеникът, гостът на Кархида?“ Мишнори ще лъже: „Много жалко, ала умрял тая есен от хормова треска.“ „Но как се случи така, та нашето посолство не ни е уведомило, че той е в Пулефенската ферма?“ „Не е там, проверете сами.“ „Не, не, разбира се, вярваме на думата на сътрапезниците на Оргорейн…“ Ала няколко седмици след този диалог Пратеникът се появява в Северна Кархида, след като е избягал от Пулефенската ферма. Изумление в Мишнори, възмущение в Ерхенранг. Позор за сътрапезниците, хванати в лъжа. Ти, Генри, ще бъдеш за крал Аргавен съкровище, отдавна загубен брат по огнище. Но само за известно време. Трябва веднага, при първа възможност, да повикаш твоя Звезден кораб. Докарай хората си в Кархида и изпълни мисията си незабавно, докато Аргавен не е успял да съзре в теб евентуален враг, докато Тайб или някой друг съветник не го е уплашил още веднъж, използувайки лудостта му. Ако се спазари с теб, ще удържи на думата си. Да я наруши, значи да подрони собствения си шифгретор. Харджейските крале държат на обещанията си. Но трябва да действуваш бързо и да докараш бързо кораба.
— Така и ще постъпя, ако има поне най-малък признак, че ще ме посрещнат добре.
— Не, прощавай, че ти давам съвети, но не чакай посрещане. Предполагам, че наистина ще те посрещнат добре. Също и кораба. От половин година Кархида търпи жестоки унижения. Ти ще дадеш на Аргавен възможност да промени коренно положението. Мисля, че той ще се възползува от тази възможност.