Настанихме се в сепарето на Пехливанов, на стратегическо място, точно в средата на заведението, откъдето се наблюдаваше целият дансинг. На масата вече бяха услужливо сервирани две бутилки водка „Русский стандарт“ и три кани с портокалов сок. Управителката чудесно знаеше какво пием. Беше забравила непредвидимия Фюрер. Той вдигна ръка напред досущ като Хитлер, когото всячески имитираше, и само след минута момчетата му довлякоха на ръце управителката до масата.
— Къде ми е уискито! — разкрещя се истерично Фюрера.
— Ти всеки път пиеш различни неща, Пепи! — оправда се уплашено момичето.
— Докарай бутилка Tullamore — поуспокои се той, като ни учуди с евтиното уиски, което поръча.
На огромното сепаре се бяхме разположили само тримата. Двайсетината човека, които водехме с нас, стояха прави около сепарето, с цел да препречват пътя на всеки, който се опитваше да мине, не че изобщо имаше такива кандидати. За разлика от Таки не слагахме хора пред нас.
— Видя ли ви да блъскате жена, ще ви уволня! — бе наредил Пехливанов, който го играеше джентълмен. — Ако ми е писано да ме убие някоя курва, така да е… — правеше се на интересен той.
Аз и Пехливанов бяхме облечени спортно — с риза и дънки, Киро дойде костюмиран, а отгоре с дълъг черен балтон. Фюрера бе особено ексцентричен — дънки с кръпки и яке, облепено цялото с нашивки. След като си взехме наздраве, Киро се излета тежкарски в сепарето, запали цигара, придаде си важен вид, като от време на време приглаждаше мазната си дълга коса. Все по-често го улавях, че се опитва да имитира Поли. Фюрера, седнал по средата, също се поотдръпна назад в тъмното, качи краката си върху диванчето, извади телефона си и се заигра с него.
— Разбра ли, че Димата е заминал за Щатите? — обърна се към мен Пехливанов, докато внимателно оглеждаше дансинга.
— Как тогава ще осъществим плана си — ядосах се аз. — Докато ние рискуваме и се влачим по тия заведения, за да се правим на страшни, Руснака си пече задника някъде из плажовете на Калифорния.
— Няма значение… Нека си свършим нашата работа — почеса се по брадата Пехливанов, който също беше посветен в плановете на Димата за Добрия, Лошия и Злия. — А пък после… — хвърли той изпитателен поглед към Фюрера, който продължаваше да се занимава с телефона си — ще видим дали Маргина и Димата ще изпълнят своята част от уговорката — след което се наведе и прошепна в ухото ми: — По-тихичко, нали знаеш, че Пепи им е очите и ушите…
Разговорът ни прекъснаха две преминаващи момичета, на които охранителите учтиво направиха път.
— Жоро! — изненадано извика едната и се хвърли на врата на Пехливанов и стресна мнителния Фюрер, който подскочи рязко и се отдръпна два метра встрани.
— Да еба и гадната курва… — процеди той като видя, че е позната на Пехливанов.
— Сядайте при нас — отмести се Жоро и настани момичетата между себе си и Фюрера.
Чак сега разпознах тази, която му се бе метнала на врата — Силвия курвата от квартала на Пехливанов, която бе нашумяла след еротичната фотосесия с футболиста Митко Бербатов и се изживяваше като топ гримьорката на звездите. И вече се представяше като госпожица Стойчева. Някога бе започнала работа като сервитьорка в новооткрития Red bar на Пехливанов. В последствие забременя и трябваше да напусне. Но бащата не искаше да поеме отговорност. Наложи се да го посплашим. Явно го бяхме направили добре, защото той се ожени са нея. Казваше се Наско и беше вокал на набиращата все още скорост по онова бреме рок група БТР.
— Приятно ми е, Силвия — подаде ръка към мен, явно не ме позна, тъй като през последните години се бях променил доста. Опита се по същия начин да се представи и на Фюрера, но ръката й увисна във въздуха. Пепи продължаваше да гледа трескаво дисплея на телефона си. Киро Малкия галантно я измъкна от неловката ситуация, като пое дланта и я целуна. „И този трик го е усвоил от Поли…“ — помислих си аз.