На Пепи и това не му бе достатъчно. Явно бе решил да ни демонстрира цялата си програма. Направи отново заплашителния знак към циганите, които отнякъде разстлаха бял чаршаф пред сепарето. Завързаха и бели кърпи на главите си, коленичиха и започнаха да се молят като в транс с думите: „Ооо, фюрер, фюрер наш!.“
Вбесен, че една проста певица бе пренебрегнала жеста му да се отдалечи, Пехливанов потърси успокоение в тоалетната и изпусна цялата тази атракция. Върна се едва когато Пепи ги бе прогонил и отново се бе заел с любимото си занимание да гледа картинки.
— Абе, Кире! — обърна се той към Малкия. — На тая певица й дадох сума ти пари, а тя не поздрави Пепи нито веднъж. Да не вземе да се разсърди?
— Ти дойде на мен да четеш морал в кенефа — разхили се Киро. — Ама май теб алкохолът здраво те е хванал. Не чу ли, че цяла вечер имаше поздрави за Фюрера? Та те и метани на бял чаршаф му правеха…
— А кой е тоя Фюрер, бе? — продължи да недоумява Пехливанов.
— Абе, Жоро, толкова ли се напи? — ядоса се Кирчо — Цяла София нарича Пепи „Фюрера“.
— Пълни глупости — обърна се Пехливанов към мен, след като ядосан даде гръб на Кирчо. — Идиотът сам си е измислил този прякор. И двамата с теб го знаем от не по-малко от десет години. Откакто е създаден СИК, работи като портиер на вратата. Сигурен съм, че през цялото това време, докато им е отварял вратата, е мечтаел да стане като Маргина и Поли. Този е някакъв абсолютен комплексар. Вече съжалявам, че го взехме с нас, но няма как… — продължи да говори сам на себе си, тъй като аз не му обърнах внимание. — Нали го играем партньори с Маргина и Димата — присви злобно очи той.
Донякъде Пехливанов беше прав, че Фюрера беше изтъкан от комплекси, но от стария ми кадър Серафим знаех, че е смел, фанатично верен на Димата и Маргина. Беше накарал Серафим и групата му в продължение на две години да убиват почти без пари. След първото престъпление заплашваше килърите си, че нямат шанс да се измъкнат, и единственото, което трябваше да правят, е да продължават с поръчките. Серафим се бе излъгал на няколко пъти да му поиска малко повечко пари, но вместо тях получил солидна порция бой. Все пак вездесъщият му началник — Фюрера, му бе дал някакъв минимален шанс. Разрешил му да наеме от свое име хора, които да убиват. Така щял да взима по-малко пари, но нямало да го прави лично. Пепи го уверил, че това е част от процеса на израстването му в йерархията.
С присъщата си тъпота и наивност Фиката бе обиколил по-буйните момчета из квартала си и им предложил да се занимават с мокри поръчки. Явно не бе попаднал на подходящите хора, тъй като славата му на килър за кратко обиколи „Орландовци“ и всички се криеха от него.
Всъщност Фиката вече от няколко месеца търкаше наровете в следствения арест, обвинен в убийството на Степан Рибаков — молдовеца, когото пресата набеди, че е физическият убиец на Илия Павлов. Истината беше далеч по-различна. И тази история знаех от Димата. Серафим бе застрелял лично със снайпер Илия Павлов. Руснака си нямаше и на идея що за идиот е Фиката. Смяташе го за голям професионалист.
След като прочетох вестниците, веднага бях навързал нещата.
Илия бе убит със снайпер, привързан с въже към едно дърво. Този трик използваха навремето снайперистите в Босна, за да не разместят в последния момент пушката. От години знаех, че любимият филм на Фиката бе един за войната в Босна, където главният герой използваше същия начин на действие.
За неразбиращите занаята ни по-странно бе, че още на другия ден застрелял и Рибаков. Но като добър познавач на душата на Фиката знаех защо го е направил. Убийството на Илия му бе дало страхотно самочувствие. Сигурно се бе надървил от факта, че е застрелял най-могъщия мъж в България. Поръчката за Рибаков Димата бе спуснал преди повече от шест месеца. Молдовецът бе част от групата, която се бе опитала да организира убийството му заради това, че ги бе измамил в житна афера. Основния му съдружник — също по прякор Руснака, Фиката бе застрелял във Велико Търново.
Убийствата никога не ставаха като по учебник. Винаги случайно и в най-подходящия момент. Мястото се определяше пак случайно и няма нищо общо с тиражирания медиен термин „показно убийство“. Всеки килър иска да ликвидира жертвата в тъмна гора, далеч от хорски погледи, но съвсем логично това нямаше как да се случи. Случайността отне живота и на Рибаков. Нямаше никаква връзка между неговото убийство и това на Илия Павлов. Просто Серафим бе използвал момента да свърши с двете поръчки в толкова кратък срок, тласкан от алчността и чувството за себедоказване. След като бе преживял изнасилването си, манията му да се изкачи на върха на топ класацията на килърите не му даваше покой.