Бях вече безкрайно отегчен и потърсих Тупана да разменим някоя и друга приказка. Той похъркваше, дълбоко заспал в един от джиповете. Явно новата работа не му допадаше. С мен бе свикнал на много по-облекчен режим. Принудих се да приседна до Щангата и се опитах да го разговоря:
— Няма ли да изкарате Серафим от затвора?
— Голям глупак е т’ва момче — оживи се изненадващо Пепи. — Бях извадил информация от куките, че ще правят тараш в дома му. Обадих му се и го предупредих, ако има нещо нередно в къщи да го разкара.
— Как така се оказа, че намериха цял арсенал в тях тогава? — изненадах се.
— Ами как? Разказал на адвоката, който му пратихме, че бил с гаджето си, и го домързяло да покрие оръжието. Иначе вършеше добра работа! — въздъхна с носталгия Фюрера. — Разбрах, че навремето си му причинил страшни неща — погледна ме любопитно Пепи, сякаш не бяхме цяла нощ заедно, а ме виждаше за първи път.
— Стари истории… — махнах с ръка. Нямах намерение да разказвам на Пешо за личните си похвати.
— Стари, стари, ама като го вкарах в занаята и свърши една-две работи, поиска от мен разрешение да те застреля.
— Че що не му го даде? — подразних се аз.
— Нямаше как, нали си част от нашата организация — равнодушно подметна Пепи. След което реши да промени темата, явно му стана неприятно. — Не мога да разбера — оживи се отново той, — как така Серафим ще го съдят за това, че е оставил кръв по запалената кола, с която се е оттеглил (при стрелбата по Рибаков на Серафим му се бе пръснал заглушителят и го одраскал. Бяха го задържали на база ДНК анализ. — бел. авт.). А онзи — хърватинът Иван Може, който застреля Шаки по поръчка на Младен, на всичкото отгоре уби и униформено полицайче, след което го заловиха с тяхната кръв по маратонките. И Маргина ми каза, че скоро щели да го оправдаят.
В първия момент се стреснах, че Пепи така смело разказва за убийствата, които е поръчал на Серафим. После осъзнах, че до такава степен се е вживял в занаята си, че го смяташе за нещо нормално. Преди време Киро Малкия ми бе подхвърлил, че като пишат за него във вестниците, че именно той стоял зад поредица от убийства, Фюрера си изрязвал статиите и ги пазел за спомен.
— Явно Младен, макар и в чужбина, все още има по-големи позиции в съдебната власт от Маргина — погледнах с иронична усмивка Фюрера. Знаех, че Маргина му е абсолютен идол, нещо като негов върховен гуру в живота, и думите ми ще му прозвучат като светотатство, но вече бях толкова изморен, че не ми пукаше от нищо. Оказах се прав. Фюрера неочаквано прекрати разговора и защрака с телефона си.
Неловкото мълчание, настанило се между нас, нарушиха Пехливанов, Киро и Силвия, които дойдоха силно зачервени, с омачкани дрехи, но развеселени от приключилата малка оргийка.
— Пепи, миличък — прегърна го изненадващо Силвия, забравила грубия му отказ да се запознае с нея, — искаш ли сега вие двамата да дойдете с мен? — посегна с другата ръка към главата ми.
— Слушай ме сега, ако искам да се целувам с Киро и Жоро, ще го направя директно, а не през теб гаден парцал! — заключи Фюрера.
— Не мога да те разбера, Пешо — захили се Киро. — Що така мразиш курвите, щом като цял ден бачкаш с такива?
— Тва е само работа. Искам, като излизам да се разтоварвам като тази вечер, да нямам никакво вземане-даване с такива като тази… — хвърли поглед към Силвия, която изобщо не се бе почувствала обидена. Напротив, сияеше.
Добре че покрай скандала, който й вдигна Пепи, забрави за мен. Иначе трябваше да я овикам и аз. Открай време се отвращавах от нея.
ГЛАВА 8
Към девет сутринта вече нямаше какво да правим в „Домби“ и се изнесохме, след като часове наред с присъствието си унижавахме висаджиите. Гвоздеят на вечерта бе, когато диджеят започна да поздравява с всяка втора песен Пехливанов. Изнервен, че забравят за него, а и за да подскаже все пак кой е, Фюрера заплаши диджея и до напускането ни всички поздрави вече бяха предназначени за него. Таки нямаше никакво намерение да се появява, а дори босът му Жоро Илиев не предприе никакви мерки.