Вечно не разбралите журналисти прикачиха всички убийства на Златко. Така и не можаха да разберат, че по този начин го издигаха в култ пред дилърите, които работеха за него. Една подобна статия по вестниците за вдигане на тиража по-скоро правеше имидж на дадения бос, а това създаваше респект сред обкръжението му и определено се показваше неговата недосегаемост. Поради тази причина сега Щангата бълваше змии и гущери срещу него. Той продължаваше да е на ниво наемен работник, докато Баретата се изживяваше като хероиновия крал.
ГЛАВА 9
Разбрах се с Тупана, че на следващия ден няма да излизам. Да се разправя с Пехливанов, ако му трябват охранителите. Исках да се наспя като хората. Безсмислените акции ме бяха изтощили и физически, и психически.
Вместо да се притесни от отсъствието ми, Жоро се зарадвал, че ще остане насаме с Тупана. Години наред го учудваше странната му привързаност към мен и това, че ми бе на разположение двайсет и четири часа в денонощието — вече седем години.
Още от излизането си сутринта Пехливанов го взел в джипа с него. Разговорили се за тренировки и фитнес. Жоро бе от години фен на анаболите. Като опитен психолог, бързо напипал слабото място на Тупана. Предложил му да му подари скъп и силен протеин, който на него уж не му понасял.
За мен нямаше никакво съмнение как би протекъл денят им и бях предупредил Тупана да внимава какво говори и че със сигурност ще бъде направен опит да го вербува. През всичките тези години много внимателно „отглеждах“ Тупана като домашно животно. Бях сигурен, че е много податлив на чужди влияния, и затова се опитвах да се предпазя. Държах го в пълна изолация. За първи път, откакто работех с Пехливанов, Тупана контактуваше с други охранители. Имаше възможност да се среща и с нови хора. Усещах чудесно, че това би го променило. При охранителите беше също като при рибарите. Един друг се надлъгваха къде взимат повече пари. Не забравях и едно друго качество на Тупана — той бе безумно алчен.
Въпреки това не се притеснявах — знаех, че е като безопасна игла и ако се отклонеше, можех лесно да го вкарам в правия път.
Тупана набързо се бе поддал на чара на Пехливанов. Цял ден ме бяха обсъждали уж за добро. Жоро бил загрижен за здравето ми, а Тупана допълнил, че наистина съм поизхабил нервите си. Бях го предупредил, ако случайно получи неприлично предложение от Пехливанов, с което не може да се справи, да се дръпне настрани и да ми се обади. Имах предвид предателство. Цял ден не получих вест от него, но реших да запазя абсолютно мълчание и да видя докъде могат да стигнат. Към дванайсет вечерта вече се канех да си лягам, когато Тупана звънна и изрева отчаяно в слушалката:
— Жорко, тоя ме праща на някаква акция срещу хората на Златко в „Червило“. Иска аз да водя момчетата! Какво да правя?
— Ами, просто ги заведи — затворих му спокойно аз.
Бях убеден, че Тупана сам се бе подредил така и се бе оставил да бъде предразположен от Пехливанов да му гласуват доверие. След няколко минути отново звънна.
— Куките ни спряха и намериха оръжие в едно от момчетата на Киро!
— Ами, обади се на Пехливанов да ви оправи.
— Не съм спирал да му звъня, но ми дава постоянно заето. Явно е блокирал номера ми.
— Не знам. Оправяй се! — отрязах го аз.
— Жорко, и другите момчета искат да говорят с теб — почти се разрида Тупана.
Това вече променяше ситуацията. След като преди време се уговорихме с Пехливанов да организирам охраната, лично бях подбрал момчетата.
До един притежаваха разрешително за оръжие, имаха опит в охранителния бизнес, а аз вече втори месец ги дошлифовах. Бяхме им обещали добри условия за развитие и те всячески се стараеха да си вършат добре работата. Както винаги, поради прословутата си стиснатост Пехливанов бе на път да обърка нещата. В този бизнес винаги трябваше да имаш два екипа. Единият чисто охранителен, какъвто аз градях в момента, според уговорката ни, а другият — наказателен. Естествено, наказателният взимаше двойно повече пари. Пехливанов бе решил да мине метър, като използва едни и същи хора и за двете дейности, или да хвърли моите момчета и да ме дискредитира. При това не само пред тях, но и пред вражеските групировки и пред полицията. Цял живот се бе измъквал така. Като застреляха Поли, каза, че не е имал нищо общо с него, но сложи ръка на бизнеса му. След като убиха Женята, заради това, че защитаваше каузата му, се отрече и от него. Имаше навика винаги да пуска друг да опере пешкира, а той да се измъква сух. Тази път нямах намерение да му предоставя тази възможност. Затова, след като чух едно от момчетата, което също бе възмутено, че ги пращат на наказателна акция, а на всичкото отгоре полицаите ги бяха задържали на Околовръстното, се метнах в колата и отпраших натам. С ченгетата се разбрах набързо с финикийски знаци, при това минах тънко. Намереният пистолет все пак беше газов, некадърно преработен на боен. Момчетата на Киро, които също измъкнах от ситуацията, веднага възроптаха.