Не се учудих особено. Вече бях чул този слух, а и Жоро от години поддържаше приятелски отношения с позападналата актриса. Малкият й брат му бе приятел от ученическите години.
— Лошото е… — изтръгна ме от мислите ми Пехливанов — че навсякъде използва моето име… Трябва да го хванем този бизнес, Жорка… — допи на екс водката си и веднага поръча нова. — Нямаме друг избор, това е единственият ни шанс, за да поддържаме стандарта си.
— Какво точно предлагаш?
— Ти сам каза, трябва да сформираш група…
— Това е лесно, но кой ще поеме отговорността? Чие име ще използваме? Знаеш, че и дилърите, и наказателният отряд трябва постоянно да набиват в главите на конкуренцията името на човека, за когото бачкат.
— Нека казват, че работят за братята — усмихна се коварно той. — Пък да ги оставим да гадаят за кои братя става въпрос — Маргините или Пехливанови.
Не можех да не призная, че мисли бързо. Естествено бе, че всички щяха да разпознаят Маргините.
— Не става, трябва конкретно име — охладих ентусиазма му.
Той се замисли дълбоко, потри с ръка рядката си брада, добре оформена на катинар. Погледът му обходи всичките ни охранители, задържа го малко по-дълго върху Тупана. Погледна ме хитро, но в очите му се четеше несигурност:
— Защо не неговото? — кимна с глава към Тупана. — Да го направим знаменосец!?
Дори в моменти като този се опитваше да ме изиграе. Одеве, докато пътувахме към къщата на Кирчо, Тупана ми бе разказал еднодневната им сага, до момента, в който ги бе изпратил в дискотеката. Ако сутринта Пехливанов се бе опитал да го вербува, сега, след като не бе успял, се опитваше да го нареди. Още повече знаеше, че аз ще трябва да убеждавам Тупана да се захване с тази работа и логично бе така да си навлека омразата му. Пехливанов искаше с един изстрел да удари два заека. Хем отмъщаваше на Тупана, че го бе предал, хем се надяваше да ме лиши от вярното ми оръжие. Интригите му нямаха равни.
ГЛАВА 10
Загубихме почти цял месец в безплодни търсения на сблъсък с Таки и хората му. Нямаше начин Таки да не е разбрал, че го търсим, по-вероятно бе все още да не се чувства подготвен за подобна евентуална среща. Нормално беше да се страхува от нас, защото бяхме направили сериозна коалиция с Пехливанов и Киро, подкрепяни от Щангата, зад когото стояха Маргина и Димата. Едва ли който и да е от моментните играчи би искал да се конфронтира с нас. В случая Златко Баретата, без никой да го пита, пръв понесе ударите от този наш съюз, който до този момент бе в ролята на опозиция. Големия Маргин финансира идването на петдесетина здрави селяндури, които Пешо бе подбрал от провинцията. Наеха им апартаменти и стояха в постоянна бойна готовност. В хероина, който Пепи искаше да превземе, много трудно се намираха добри дилъри. До един бяха наркомани, на които не можеше да се разчита. Този тип дрога по принцип се продаваше сутрин, когато настъпваше и хероиновият глад. Но всички, които го разпространяваха, след сутрешното разпределяне на стоката първо го тестваха върху себе си.
Свръхамбициозният Фюрер стана нещо като новатор в този бизнес. Импровизира кастинг за хероинови дилъри и за първи път подбра абсолютно деградирали типове, които бяха готови да работят всичко, за да преживяват, но не бяха наркомани. Едва след като беше сформирал дилърската група, пусна бойната, за да разчисти улицата и да я подготви за своите дилъри. Практика бе, ако разгониш вече утвърдилите се и не поставиш сериозни заместници, да загубиш клиентите си, които ще потърсят своите доставчици в друг район. Затова Фюрера направи своя схема, за да задържи клиентите си. И не можеше да не се признае, че нововъведенията му имаха резултат. За първи път всеки от обикновените дилъри имаше и персонална охрана. Превърна бойната си група в охранителна.
Пепи обикаляше улиците денонощно, за да упражнява контрол. Въпреки че му бе потръгнало, все още не бе върнал инвестициите на Маргина, а знаеше, че веднъж да стъпиш накриво, никой няма да ти помогне, напротив — щяха да се погрижат никога да не се изправиш.
Според уговорката си с Димата, която бях? ме направили още преди заминаването му за Щатите, Пехливанов изпрати брат си с голяма група на автокъща „Капитолия“. Идеята беше да поискат процент от продажбите на най-оборотните автотърговци в България, които до този момент се отчитаха на вече покойния Бай Миле. Малкият Пехливанов се бе държал мъжки и ги бе уплашил до смърт. Използвал думите на Димата — да се оплачат на Бай Миле или да намерят Маджо. Беше въпрос на дни собствениците да склонят глави и да започнат да отчисляват пари. Като всички притиснати, използваха последния си шанс да потърсят закрила някъде другаде и понеже Димата го нямаше, се бяха свързали с някакви корумпирани служители от НСБОП, които също имаха апетити към този бизнес. Бопаджиите се обадиха на Жоро Пехливанов. Срещнахме се в едно заведение и след кратка увертюра относно „как сме със здравето и върви ли бизнесът“, минахме по същество.