Още не бяхме изпили кафето с Пехливанов, когато той рязко удари по масата, обърна чашите и изскърца със зъби:
— По-добре да бъда открит враг със Жоро, отколкото да стана любовник на жена му. Димата е изключително безпринципен. Явно е забравил, че имам жена и дете — хвърли бегъл поглед към уплашената барманка, която се колебаеше дали да се приближи да прибере чашите.
Не можех да не призная, че този път успя да ме изненада с думите си. Но пък той си беше такъв. При всичките си недостатъци и коварство, освен че беше голям джентълмен, много държеше на семейните отношения, без значение дали са негови, или чужди. Колкото и странно да изглеждаше това на фона на безкрайните му изневери, които в нашия свят се възприемаха като себедоказване, в него имаше голяма доза патриархалност.
ГЛАВА 15
— Кире, хич не ми харесваш в последно време — загрижен постави ръка на рамото му Пехливанов.
— К’во съм направил бе, Жоро? — ухили се чаровно Кирчо, като се опитваше с пръсти да отвори очите си по-широко. Бе подпухнал от постоянните оргии, където се напиваше и ошмъркваше до припадък като животно.
— Не се пазиш — затвори вратата на кабинета, в който се бяхме настанили, като хвърли поглед през рамо дали децата на Кирчо не подслушват.
— Чакай, ще пусна музиката — надигна се с усилие Киро. Току-що се бе върнал от едноседмичен купон с приятели в един провинциален хотел, заобиколени от пиячка дрога и курви.
Натисна копчето на CD уредбата, над която бе закачена голяма негова снимка с Поли. В стаята се разля македонска музика.
— Спри я, моля те — махна с досада Пехливанов. — Тази музика е за маса, а сега още няма 12 часа. А и знаеш, че имаме да говорим по работа.
— Добре тогава, ще пусна телевизора — продължаваше със същата си чаровна усмивка, явно не бе излязъл от състоянието си. Поогледа се за дистанционното, но понеже не можеше да фокусира нищо, се изправи и пусна телевизора от копчето. Спря се за миг пред него, загледан в подобна голяма снимка, на която бе прегърнат с Пехливанов.
Макар и да бе селянче, кабинетът му бе обзаведен с вкус. Тежка, кожена черна мебел, голям президентски стол, правен по поръчка за него, вдигнат нависоко, да изглежда по-мащабен, сякаш създаваше илюзия за трон.
Четириетажната му къща в Драгалевци не можеше да се похвали иначе със стил. Купи я по времето, когато с Поли гепиха дрогата, и каквито и подобрения да правеше по нея, си оставаше селска къща тип хангар от 80-те години.
Дворът беше толкова малък, че едва побираше двата джипа. И дума не можеше да става да ги паркира в гаража, правен за жигули и лади. А джипът БМВ X5 на жена му стоеше паркиран пред огромния зид, който май беше единствената добра инвестиция. В самия зид се кипреше и малка къщичка за охраната. Първоначално плащаше на трима-четирима от главанаците си да бдят по двайсет и четири часа. В последно време ги бе изхвърлил и заменил със COT, така че в къщичката на 12 часа се сменяха по един СОТ-аджия.
— От тези файда няма — оплакваше се Кирчо. — По цял ден спят, а цяла нощ гледат порно. Но пък са ми по-евтини.
СОТ-аджиите наистина бяха много тъпи. Като звъннеше някой, те отваряха широко вратата и беше въпрос на шанс да не се окажеха атентатори, които да прережат гърлата им или да пуснат бомба. На всичко отгоре през последния месец Киро се захвана със сериозно „разследване“ срещу тях. Подозираше ги, че бяха ритали домашния любимец на сина му. Малък френски булдог, за който бе броил 1200 евро. Една сутрин дрогираният Киро се върнал от дискотека и намерил кучето изтегнало се на райграса.
— К’во му е на кучето? — изфъфлил той към СОТ-аджията.
— Ами, май спи… — отвърнал му той.
Киро се навел да го погали и установил, че вече е изстинало. Прибрал го мълчаливо в гаража. Не искал синът му да го намери мъртво.
Киро не беше скандалджия. Имаше странния навик да проверява всичко в детайли и чак тогава да взима каквото и да е било решение за помилване или наказание. Като се наспал, лично закарал умрелия пес при ветеринар, за да му направят аутопсия. Лекарят установил, че е починал от множество вътрешни кръвоизливи, които по всяка вероятност са предизвикани от ритници. Киро бе изровил земята, но за една седмица намери точно същото куче и на същата възраст, като през това време лъжеше детето, че кучето е на лекар.