След това момчето всяка вечер прибираше кучето вкъщи, за да не „настине отново“, и често питаше баща си:
— Татко, нали Бъки няма пак да се разболява и да отсъства от къщи?
— Дано, татко, дано — обръщаше се към нас Киро и ни намигаше. След което снишаваше глас и ни обясняваше. — Да не вземе наистина да настине, че тате Кирчо ще трябва да вади нови 1200 евро…
Не му беше до парите, просто се опитваше да се шегува. Смяташе, че човек, който можеше да убие невинна животинка, ей така просто от злоба, като нищо ще предаде него и цялото му семейство. Надяваше се скоро да разбере кой е злосторникът. След което нямаше намерение да го бие, уволнява или наказва. Просто щеше да го подложи на щателна проверка.
Такъв си беше той — странен, но иначе бе голям мъжкар. Преди да открадне за Поли прословутите 600 килограма кокаин, беше стигнал под нулата. До такава степен го бе закъсал, че една вечер се явил пред Поли да му иска пари за лекарства за болните си деца. Поли, който бе особен вид злодей, освен че не обичаше да дава никакви пари назаем, много мразеше аутсайдерите. Същата вечер определил Кирчо като такъв и го прогонил от дома си. Поли смяташе, че на него такова нещо никога не може да му се случи, или ако му се случеше, нямаше да търси подаяние. Щеше да излезе на улицата и да ограби първия попаднал пред очите му тузар. „Ако нямам оръжие, ще му разкъсам гърлото със зъби и нокти!“ — твърдеше той. В последствие, когато Киро му достави кокаина, го прие на драго сърце и дори не се сети да му се извини за това, че навремето го бе изритал.
Киро не умееше да задържа пари, още по-малко да върти какъвто и да било бизнес. Беше си престъпник по душа. От шестте милиона марки, които успя да задържи за себе си, не бе останало нищо освен селската къща в Драгалевци.
Имаше и един напълно построен хотел на площадчето, точно в центъра на Драгалевци, който не функционираше. По време на строежа Киро внезапно остана без пари и се принуди да хвърли 50 процента от собствеността на строителя, за да довърши хотела. Онзи наистина го приключи, но след това потъна вдън земя. Беше се уплашил, че след като е поискал процент от човек като Киро, няма да остане задълго жив. Сега хотелът пустееше, защото Киро нито можеше да го ползва, нито да го продаде, макар и да имаше крещяща нужда от пари.
След като огледа внимателно снимката, на която бяха двамата с Жоро, Киро отново се сьсредоточи върху телевизора и в крайна сметка се спря на музикалната програма „Планета“.
— Тази музика нали не те дразни, Жоро?… Специално заради теб я пуснах… Нали се опитваш да си намериш гадже оттук?
— Аз ги търся по тези, по-неизвестните програми… Тези от „Планета“ са утвърдени вече и ще ми излязат много солено — реши да не му се връзва Пехливанов.
— Защо пак си дошъл да ми четеш конско бе, Жоро? — стана изведнъж сериозен Кирчо. — От кого да се пазя?
— Как от кого… от Баретата. Ти не осъзнаваш ли, че заедно със Щангата го притиснахте към стената? Виж, че никой не го е засичал. Кой знае какво ти замисля?
— Нищо не замисля… — клюмна с глава Киро. Умората го натискаше. — Разбрах, че се е скрил в родната си Трявна и убива депресията, която му докарахме, като ходи на лов с приятели.
— Това не значи, че не те е поръчал — продължи да упорства Жоро.
— И какво като е? — грам не се впечатли Кирчо. — Навремето двамата с теб, като му поръчахме Мето Илиенски… — изправи се той нервно и се втренчи в нас — …какво направи? Само го раниха в ръката и го подплашиха. Не ми пука от Златко бе, Жоро… Моите поръчки за разлика от неговите винаги са успешни! Я ми кажи той къде успя?
Пехливанов притихна. Мразеше да обсъжда убийства. Киро запали цигара, засмука няколко пъти силно, като стар пушач последния си фас. След като разбра, че няма да получи отговори, реши да разчупи мълчанието. Вдигна лявата си ръка, разпери пръстите си и започна да брои на глас.
— Методи го броим като неуспешен, Клюна, когато го гръмнаха със снайпер в Княжево, к’во му стана? Излекува се за месец. После, като го пробва с гранатомет — снарядът падна на петдесет метра от него. И накрая в кафето на хотел „Славия“ — там вместо него замалко да застрелят сервитьорката. Че то тоя Златко не е убил никого, бе… направо е светец!…