— Кире — отвори уста наново Пехливанов. Този път премерваше всяка дума, сякаш искаше на всяка цена да го убеди: — Златко не е за подценяване! Ти по-добре от мен знаеш, няма да те уча. В тая работа невинаги връзва. Важното е, че му стиска да ги поръчва. При това погледни го колко е упорит!
— Започваш да ми звучиш като онези журналисти, които го възхваляват — стана от бюрото си, заобиколи го и отвори прозореца, за да проветри. Знаеше, че аз и Пехливанов мразим цигарите. — Какво ли не изписаха за този боклук — продължи той. — Бил по азиатски жесток… думата му била като камък… Аз имам чувството, че вече се конкурират с Бойко Борисов… кой е по-харесван…
— Така е… Имаш право. Аз лично познавам няколко журналистки, че дори един журналист, които са си дали сърцата на Златко и Бойко едновременно — опита се да разведри обстановката Жоро.
Сравнението, което Киро направи между „генерал Бойко“ и Златко Баретата, ме накара да си припомня, че преди време Златко бе хвърлил „тежката си дума“, че рано или късно ще отмъсти на Генерала. Имаше сериозни причини за това. Борисов бе наредил да претърсят цялата му къща, а неофициалната му заповед бе да я преобърнат и натрошат всички мебели. Тогава търсеха моя бивш съученик и партньор Марио Васев, който, макар и неуспешно, се опитваше да изпълнява мокрите поръчки на Златко. В конкретния случай наистина бе убил един таксиметров шофьор по нелепа случайност. Таксиджията подхвърлил неприлично предложение на приятелката му и Марио, който бе доста буен и се палеше от малко, го размазал от бой. Две седмици по-късно мъжът починал. Така че и този път не беше сигурно, че Марио дори по невнимание е извършил убийство. Оказа се, че човекът страдал от тежко хронично заболяване.
Марио се бе покрил от страх. Набиращият скорост Борисов реши да си направи PR и обяви, че ще го залови жив или мъртъв. Базираше се на разработки, че убийството е извършено едва ли не по поръчка на шефа на Марио — Златко Баретата. Затова и издаде заповед да изтарашат къщата на Златко.
Баретата се уплаши и заведе лично Марио в СДВР. Останалите момчета, както и цялата улица не погледнаха с добро око на тази му постъпка.
Излезе му име на човек, който предава хората си в името на собствената си кожа.
Тогава бях разказал случката на Бай Миле и Младен, как Златко предал Марио на полицаите които я бяха пропуснали, докато бяха на почивка в чужбина.
— Златко Баретата… а… големият мъжкар… — развеселил се бе Бай Миле.
— Обикновен предател — бе заключил доволно Маджо.
От реакциите им си направих извод, че дори и те двамата се бяха вързали на легендите на Златко. Имаха му някакъв респект. Спомних си, че когато Женята стана партньор на Златко, Маджо отново го бе изкоментирал:
— Той не е като Пехливанов, нали? Само да разтяга локуми? — опитваше се да изкопчи някаква информация от мен.
— Не знам — бях избегнал отговора аз.
— Много е решителен — като че ли сам на себе си говореше Маджо.
— Има и друго, Кире! — продължи да упорства Пехливанов, явно си бе навил на пръста на всяка цена да въздейства на Малкия. — Опасявам се, че ще останеш излъган. В момента жънете успехи срещу Златко благодарение на твоя респект.
— Не е точно така — замисли се Киро. — Все пак акциите ни ги финансира Големия Маргин. А хората, които използваме, ги доведе Пешо Щангата.
— Да си дойдем на думата — усмихна се Жоро, като се наведе над бюрото му. — Големия… Маргин… — натърти той.
— Какво Големия Маргин… — огледа го с недоумение Киро.
— Веднага ще ти обясня — Пехливанов се оживи, очите му заблестяха сякаш бе открил вода в пустинен оазис след дълго търсене.
Взе лист и химикалка от бюрото на Киро, написа „Големия Маргин“ и го подчерта дебело. След което отстрани с по-малки букви написа „Пешо Щангата“ и ги свърза със стрелка. Отдолу изписа името на Златко Баретата, веднага го задраска нервно.
— Ако се случи това — удари той по листа, — бизнесът ще премине в ръцете на Щангата, който е неразривно свързан с Маргина. — Заби химикалката в стрелката, като закова листа в полираното дърво на бюрото. — А ти, Кире — погледна го съчувствено, — просто изпадаш от схемата.
Логиката на Пехливанов беше желязна. С това, че зачерта името на Златко, означаваше, че приема смъртта му като факт. Искаше да обясни на недоумяващия Киро, че бизнесът остава за Маргина и кучето му Пешо Щангата, а той след като свършеше черната работа, щеше да бъде абсолютно ненужен.
— Значи така, а… — замисли се сериозно Киро и забарабани с пръсти по бюрото.
Неочаквано извади забитата химикалка, хвана листа и нервно го обърна.