Написа отгоре с големи букви „Бай Миле“ и го зачерта с кръст.
— Като свършихме тази работа — хвърли победоносен поглед към нас, — този… — написа под Бай Миле Димата Руснака — …ни плати лично. Той и го поръча… лично — сниши леко гласа си. — Но… — огледа ни внимателно Киро, след което се наведе и бавно написа под Димата името на Маргина — по-късно се разбра, че този… — посочи го с химикалката — е платил всичко! Едно не мога да разбера… Този… — прокара писалката по името на Димата — и този… — плъзна я след това и по името на Маргина — съдружници ли са, или единият бачка за другия?
— Ще ти обясня — въодушеви се отново Пехливанов. Издърпа химикалката от ръцете му и я положи върху името на Димата. — Този… — извъртя я като стрелка надолу към името на Маргина — има повече пари от горния… Иначе са съдружници. А защо и откъде има повече пари… и аз не знам!
— А не може ли да убедим този… — Киро посочи с показалеца си Димата — … да ми поръча този?… — натисна с палец името на Маргина.
Пехливанов се зачерви от напрежение, дори започна да диша тежко, на пресекулки. Разбираше, че Киро нагазва в дълбоки води. Изненадващо дръпна запалката на Киро, която стоеше върху „Ротманс“ — а му, сгъна листа и го запали така, както стоеше върху бюрото. Изчака го да се превърне в пепел, внимателно я събра в дланта си, отвори вратата на тоалетната и само след секунда се чу шумът от водата в казанчето. Върна се леко пребледнял, чертите на лицето му бяха изопнати. Пламъкът, който доскоро гореше в очите му, бе изчезнал. Напрежението си казваше думата, но вече беше по-спокоен. Колкото и примамливо да му изглеждаше предложението на Киро за времето, докато се върне от банята до масата, бе осъзнал, че му е рано да поеме такава отговорност.
Погледна припряно часовника си. Прекрасно знаех, че не бързаме заникъде.
— Да тръгваме? — обърна се към мен, сякаш очакваше да го измъкна от създалата се ситуация.
— А ти какво мислиш, Жорка? През цялото време мълча! — погледна ме косо Киро. — Не смяташ ли, че бате Кире предлага най-добрия вариант да излезем от немотията? Не е ли време и ние да заживеем като бели хора? — погледна ме с надежда.
Нямах готов отговор. Самият аз все още размишлявах сериозно върху плана му. Но Пехливанов не ми даде възможност дори да импровизирам.
— Ще го мислим! — почти истерично отговори вместо мен той. След което застана помежду ни, така че вече почти не се виждахме. Пресегна се и отвори вратата.
Децата на Кирчо влетяха в стаята с радостни възгласи. Киро се изправи, подхвана ги и ги притисна силно към себе си. Докато излизахме, за миг улових тъжния поглед, който ми хвърли зад тъмните къдрици на дъщеря си.
ГЛАВА 16
По пътя, след тежкия разговор при Киро, с Пехливанов тръгнахме обратно за София. Пътувахме мълчаливо в чисто новата, бронирана G класа, следвани от охраната ни. Стария джип, наследен от Поли, го бе дал на лизинг на Киро Малкия. Мислите ми се въртяха около това, колко още да отлагам сформирането на групата, за която говорехме преди време с Жоро, за да елиминираме Таки и да сложим ръка на кокаина. Знаех, че Пехливанов не е човек, на когото може да се разчита. Като нищо щеше да ме хвърли на кучетата. Сетих се за великата фраза на Левски, но сега тя ми прозвуча някак си различно: „Ако спечеля — печели той, ако загубя — губя само аз“. В устата ми бе останал гадният вкус от горчивата истина.
Бях зареял поглед през тъмните стъкла на джипа и гледах преминаващите стълбове. В моменти като този се чувствах уморен от хилядите схеми, които трябваше да подреждам в главата си.
— Жорка, не бързай още с групата… — изтръгна ме от мислите ми Пехливанов — Маргина се бави с парите. Явно Димата го е оплел здраво в мрежите си. Оставил го е да си мисли, че всичко зависи от него, а всъщност той взема сериозните решения. Затова предлагам, докато чакаме завръщането му, да се позабавляваме. Набра номера на циганката Гала.
— Избрах си… някаква си Алисия… харесва ми дългата й коса!
— Поставяш ми изключително лесна задача — изкикоти се Гала. — Имаш я още този следобед! Но не очаквай кой знае какво от нея. Едва ли ще те очарова… Доста е семпла.
— Каква е тарифата — учуди се той. — Да не би да е висока, щом е толкова лесна?
— Няма такава. Просто ще те представя като „меценат, ценящ творчеството й“. А ти от твоя страна й развий версията, че имаш намерението да финансираш новия й албум.
Гала удържа на обещанието си.
Час по-късно самата Алисия звънна на Пехливанов. След като той й позвъни, чух дългите й обяснения, че била на ваучер. Чистосърдечно си призна, че живее в „Дружба 1“, близо до езерото, но не било проблем да дойде до хотел „Плиска“ с автобус номер 204, щяла да пристигне най-много до половин час. Обясни как ще е облечена, а на уверението на Пехливанов, че ще я познае, защото е гледал всичките й клипове, отговори, че на живо е различна. Настоя, като дойде до входа на хотела, да звънне отново за по-сигурно.