— …И, естествено, се надявам на големи отстъпки. Ти сам каза, че съм ти най-голямата приятелка, Жориии — натърти тя.
Целият този ден с разни чалгарки вече ми дойде твърде много. Хванах едно от момчетата да ме закара вкъщи, а оставих Пехливанов да се оправя сам с нахалната певица. На другия ден Тупана не пропусна да ме осведоми как е протекла вечерта.
След като вечеряла близо два часа и разигравала сервитьорите с постоянните си прищевки, Малина обяснила на Пехливанов, че в никакъв случай не може да остане да спи в този хотел, защото вече си била наела друга стая, в съседен хотел, и нямало как да се оправдава пред своите приятели, които я чакали. След дълги увещания се съгласила да остане, но се извинила, че трябва да оправи грима си в тоалетната. През това време Тупана услужливо донесъл ключа от хотелската стая на Пехливанов и дискретно го подал. След това се оттеглил на поста си до тоалетните. Десетина минути й трябвали на Малина да се пооправи, след което се появила на вратата. Загледала се в мускулестото тяло на Тупана и очите й светнали. Малина открай време си падаше по хубавите мъжки тела на културисти.
— Има и благородни лъжи в този живот, моето момче — казала тя, като му показала дамски тампон, който държала в ръката. — Тази вечер ще трябва да излъжа шефа ти — и се врътнала. — Жориии, току-що ми дойде… Нямаш късмет, моето момче — изпискала разлигавено към Пехливанов.
Жоро сдържал гнева си, качили се в джипа и я върнал до паркинга на Халите, където бил мерцедесът й.
— Нали няма да забравиш за джантите и гумите, за песента на Цеца и за апартаментчето ми? — казала на изпроводяк Малина.
Жоро беше упорит, що се отнасяше до жени. На всяка цена бе решил тази вечер да не остане на сухо. Обадил се на друга певица — циганката Бони, която на същия имен ден бе пяла заедно с Малина в дискотеката.
Тупана не присъствал на разговора им в джипа, но ги следвал отново до хотела в Симеоново. Успял да чуе, докато се качвали в наетата стая за Малина, как поредната чалга звезда прошепнала в ухото му:
— Нали няма да забравиш за онези десет хиляди лева, за които те помолих, миличък?
Докато обикаляхме на следващия ден по кафенетата, успях да подочуя откъслечни фрази от момчетата, които се възмущаваха от Пехливанов, как е могъл да преспи с „циганката, която смърдяла на пот“.
Пехливанов пред мен си мълчеше като партизанин на разпит. Смяташе, че никой от неговите момчета не би го издал. Но денят му се превърна в кошмар, когато Малина не спря да звъни, да пита какво става с нейните гуми и джанти. Пехливанов изпрати хора да проверят, но ентусиазмът му се охлади, като разбра, че цената им е около 2000 евро. Въпреки това я успокои, че е поръчал, но щели да ги доставят след около седмица.
Малина обаче явно беше от стара коза яре и такива не й минаваха. Предния ден бе научила от него, че преди време бе купил бус „Мерцедес“, с който смяташе да вози охранителите.
— Ми като не можа да ми намериш зимни гуми, аз как да ходя до провинцията? — чух я как се лигави в телефона. — Дай ми пилотния си джип. Нали ми каза, че имаш и бус.
На Жоро това му се стори добра идея. Трябваше ми около час да го разубедя да не прави глупост и да не си дава джипа на някаква малоумница. Изтъкнах му факта, че ще се изложим пред всички.
— Не ми пука! — отговори ми той.
— Като нищо, докато тая се мотае с джипа ти, могат да ти сложат подслушвателни устройства или, не дай си, Боже, бомба.
Това като че ли го отрезви и охлади мераците му да се прави на джентълмен. Още повече че вече се бе ядосал, защото за два дни го беше направила за смях, и реши да й отмъсти. Открай време Малина криеше годините си. Накарах Пехливанов привидно да й обещае джипа, но да й поска данните, за да й направи пълномощно.
— За какво ми е пълномощно бе, Жории? Мен цяла България ме познава — усъмни се Малина.
— По-добре е да го имаш. Не знаеш кой ще те спре на улицата. И без това куките не ме обичат. Ще ти правят справки и ще ти създават проблеми.
След близо два часа размисъл най-накрая Малина прати SMS с ЕГН-то и данните от личната си карта. Оказа се, че е 67-и набор. Малко след това Пехливанов й написа дълъг SMS, в който й обясняваше, че е меркантилна и комерсиална, че се е опитвала да го използва и нямала никакви чувства към него. Не че тя някога се бе опитвала да доказва нещо подобно.
Отговорът на Малина беше кратък и въпросителен: „Нали няма да разгласяваш кой набор съм?“.
Едва приключихме сагата с Малина, и телефонът на Пехливанов загря от обажданията на другата.
— Фолкпевицата Бонка от Сливен — обясни ми с неудобство той. — Иска ми десет хиляди лева назаем. Нали се сещаш, че никога няма да ми ги върне. Сигурно си мисли, че имам десет милиона долара и няма никога да си ги поискам… Че на мен десет хиляди ми излиза цялата охрана на месец — ядоса се Жоро и изключи телефона си.