— Приятни сънища — каза жена ми. — Приятни сънища, мисис Снейп. Лека нощ, мистър Снейп.
Последвах я в нашата спалня и затворих вратата.
— Бързо! — извика тя. — Включи го!
Жена ми винаги си беше такава. Страхуваше се да не пропусне нещо. Беше й излязло име, като ходеше на лов — аз самият никога не ходя — че винаги следва кучетата по петите, независимо какво може да й струва това, на нея или на коня, от страх да не изпусне плячката. Доколкото виждах, нямаше никакви намерения да я изпусне и сега.
Малкият радиоапарат загря тъкмо навреме, за да хване шума от отварянето и затварянето на тяхната врата.
— Ето! — каза жена ми. — Влязоха.
Стоеше насред стаята в синята си рокля, ръцете й скръстени на гърдите, главата — наклонена напред, и слушаше напрегнато, цялото й едро бяло лице изглеждаше съсредоточено, опънато като мях за вино.
Почти веднага от радиоапарата прозвуча гласът на Хенри Снейп, силен и ясен:
— Ти си една отвратителна глупачка — казваше той и този глас беше толкова различен от онзи, който си спомнях, толкова рязък и неприятен, че ме накара да подскоча. — Цялата идиотска вечер отиде на вятъра! Осемстотин точки — това са цели осем лири!
— Обърках се — отвърна момичето. — Няма повече, обещавам.
— Това пък какво е? — обади се жена ми. — Какво става?
Сега устата й беше широко отворена и веждите високо повдигнати. Тя бързо се приближи до радиото и се надвеси напред, залепила ухо до говорителя. Трябва да призная, че аз също се усетих доста възбуден.
— Обещавам, обещавам, няма повече — повтаряше момичето.
— Не можем да рискуваме — мрачно отвърна мъжът. — Още сега ще повторим всичко.
— О, не, моля ти се! Не мога да издържа!
— Слушай — каза той, — бихме целия път дотук, за да измъкнем пари от тази богата кучка, а ти да объркаш всичко.
Сега беше ред на жена ми да подскочи.
— За втори път тази седмица — продължи той.
— Обещавам, няма да го направя отново.
— Седни. Сега ще ти ги изпея, а ти ще повтаряш.
— Не, Хенри, моля те! Не всичките петстотин. Това ще ни отнеме три часа.
— Добре тогава. Ще оставим позициите на пръстите. Мисля, че в тях си сигурна. Ще наблегнем само на основните анонси. Номерата с оньорите.
— О, Хенри, необходимо ли е? Толкова съм изморена.
— Абсолютно е задължително да ги научиш без грешка — каза той. — Много добре знаеш, че следващата седмица ще играем всеки ден. Нали трябва да си изкараме прехраната!
— Какво е това? — прошепна жена ми. — Какво, за бога, е това?
— Шшшшшт! — отвърнах аз. — Слушай!
— Добре — каза мъжкият глас, — ще започнем от началото. Готова ли си?
— О, Хенри, моля те! — Имах чувството, че всеки момент щеше да се разплаче.
— Хайде, Сали, стегни се.
После със съвсем различен глас, онзи, който бяхме свикнали да чуваме в гостната, Хенри Снейп каза:
— Една спатия.
Забелязах как особено напевно наблегна на думата „една“, удължавайки изговора на първата й част.
— Асо и дама спатия — уморено се обади момичето. — Поп и вале пика. Няма купи. Асо и вале каро.
— И по колко карти от всяка боя? Внимателно наблюдавай положението на пръстите ми.
— Нали каза, че това можем да го пропуснем.
— Добре, но само ако си абсолютно сигурна, че ги знаеш.
— Да, знам ги…
Мълчание. После:
— Спатия.
— Поп и вале спатия — рецитираше момичето. — Асо пика. Дама и вале купа. Асо и дама каро.
Отново мълчание, последвано от:
— Аз ще кажа една спатия.
— Асо и поп спатия…
— Боже всемогъщи! — извиках аз. — Това е някакъв код за анонсиране! Те си знаят всички карти в ръката!
— Артър, не може да бъде!
— Нещо като онези в цирка, дето слизат сред публиката и вземат нещо от теб, а на сцената има момиче със завързани очи и от начина, по който й задава всеки въпрос, тя може да му отговори точно какъв е предметът — ако е билет за влак, дори и от коя гара е издаден.
— Това е невъзможно!
— Напротив, но е къртовски труд, докато го научиш. Слушай ги.
— Аз ще започна с една купа — обади се мъжкият глас.
— Поп, дама, десетка купа. Асо и вале пика. Няма каро. Дама и вале спатия…
— И виждаш ли, той й съобщава броя на картите от всеки цвят, като използва позицията на пръстите си.
— Как?
— Не знам. Нали го чу, че спомена.
— Божичко, Артър! Сигурен ли си, че е точно това?