Професора не пестеше похвалите си към Рууто. Докато го поощряваше с топли думи, се случваше времето да напредне, а домашното да не помръдне ни на йота, ала това не го лишаваше от търпение. Дори и когато Рууто се забиваше в някаква глупава задънена улица, Професора, подобно на златотърсач, отсяващ златен прах от пясъка на дъното на река, съумяваше да открие и изтъкне малките положителни зрънца в цялата ситуация.
— Така… Нека пробваме да нарисуваме покупките на онзи човек. Първо бяха двете носни кърпи, нали?… След това са двата чифта чорапи… Ето…
— Ама това изобщо не прилича на чорапи… Направо са си тлъсти гъсеници! Аз ще ги нарисувам — включваше се Рууто.
— Аа, ясно… ако се нарисуват по този начин, ще заприличат на чорапи…
— Ще отнеме много време да нарисуваме пет чифта чорапи… Човекът от задачата е купил същия брой носни кърпи, но повече чорапи… И моите май заприличаха на гъсеници.
— Нищо им няма, чудесни са си. Прав си, Рууто! Крайната цена се е увеличила заради добавените чифтове чорапи. Нека пресметнем с колко се е увеличила…
— Да видим… Трябва да извадим 380 от 710 йени…
— Добре е винаги да оставяш изчисленията, които правиш, четливо изписани, а не да ги триеш.
— Обикновено надрасквам набързо сметките на гърба на някой непотребен лист…
— Всяка формула, всяко число има значение. Би било жалко, ако не бъде използвано с подобаващо внимание.
Бях приседнала на леглото и шиех нещо. Заемеха ли се с домашното, аз също гледах да си намеря работа в кабинета — правех, струвах, все се стремях да се присламча към тях. Ту гладех някоя риза, ту чистех петно на килима, ту махах коравите влакна от шушулките на зеления грах. Щом от време на време до кухнята долиташе смехът им, се чувствах сякаш изолирана и самотна. А и исках да съм наблизо, когато някой беше толкова мил със сина ми.
В кабинета отчетливо се чуваше шумът на дъжда, като че небето се бе снишило точно над него. Заради буйната растителност около постройката нямаше опасност който и да било да надникне през прозорците, затова не дърпах пердетата дори и след като отдавна вече се бе стъмнило, та очертанията на профилите им се отразяваха в стъклата и изглеждаха някак влажни. През дъждовните дни миризмата на хартия беше една идея по-наситена от обикновено.
— Само така! Дръж това темпо! Остава да разделиш и готово.
— Първо получих отговора колко струват чорапите… 110 йени.
— Добре, но сега не бива да се разсейваш. Не щеш ли, хрисимите кърпи може да се окажат мошеници…
— Я да видим… Когато числата са малки, е по-лесно да ги пресметнеш…
Рууто се бе повдигнал на пръсти и бе допрял лице до бюрото, което беше малко височко за него, стискайки добре надъвкания молив. Около Професора витаеше спокойствие, той бе седнал с кръстосани крака, взираше се във върховете на пръстите на Рууто, като от време на време поглаждаше с ръка необръснатата си брадичка. Вече не беше нито немощен старец, нито обсебен изцяло от мислите си учен, а съвсем истински наставник на едно малко създание. Профилите им се бяха доближили, насложили, образувайки непрекъсната линия. Дращенето на молива по хартията и потракването на зъбната протеза на Професора се примесваха с шума от дъжда.
— Може ли да напиша всяко поредно действие самò за себе си? Учителят в училище ни се кара, ако не ги обединим.
— Да ви се кара, при положение че е старателно направено, без да е допусната грешка… Малко е странен този ваш учител…
— Амии както и да е… 110 умножено по 2 е 220, вадим 220 от 380 и получаваме 160, разделяме го на 2 и получаваме 80. Готово! Една носна кърпа струва 80 йени.
— Правилен отговор! Какъв безупречно правилен отговор!
И погали Рууто по главата, а той, както си беше с разрошена коса, в старанието си да не изпусне доволния израз на Професора, не преставаше да вдига поглед към лицето му.
— И аз смятам да ти дам домашно. Може ли?
— Моля?…
— Не е нужно да правиш такава трагична физиономия… Понеже учим заедно, и на мен ми се прииска да ти дам домашно, подобно на учителя ти в училище.
— Не е честно!
— Един-единствен въпрос. Готов ли си? Колко ще получиш, ако събереш числата от 1 до 10?
— Само толкова ли? Ами че то е фасулска работа! Веднага ще го реша! Но в замяна на това, че ми давате задачи за домашно, искам да ви помоля за нещо. Можете ли да поправите радиото?
— Да поправя радиото?
— Да. Понеже, като идвам тук, не мога да следя бейзболните мачове[11]… Няма телевизия, радиото не работи… А националният шампионат вече започна.