Винаги внимателно избягваше да задава въпроси на мен или на Рууто, свързани със събития, случили се преди повече от осемдесет минути. Само да ни попиташе, веднага щяхме да му обясним за домашното или за радиото, но той полагаше усилия сам да достигне до отговора единствено въз основа на наличните факти. Може би това, че по принцип притежаваше блестящ ум, му помагаше да разбере така добре и механизма на болестта си. Не ставаше дума да запази гордостта си, по-скоро, изглежда, му бе непоносима мисълта да причинява неудобство на останалите хора, живеещи със съвсем нормална памет. Ето защо и аз реших да избягвам да говоря за това.
— Я да видим… събрал си числата от 1 до 10…
— Правилно е, нали? Проверих го няколко пъти и съм сигурен, че е вярно.
— Правилно е.
— Йее, знаех си аз! Хайде сега веднага да занесем радиото на електричаря!
— Почакай малко, Рууто-кун[15]. — Професора се покашля, за да спести време. — Ще ми обясниш ли, моля те, как си стигнал до верния отговор…
— Ами то е ясно… събрах числата поред…
— Това е честният и разумен подход. Никой за нищо не може да се захване.
Рууто кимна.
— Но искам да помислиш… Какво ще правиш, ако се появи злонамерен учител и те накара да събереш числата от 1 до 100, а?
— Амии… ще ги събера по същия начин.
— Разбирам. Ти си честно дете. А и си упорит, имаш воля. Затова и при събирането на числата от 1 до 100 несъмнено ще стигнеш до верния отговор. Но я си представи, че този учител е същински сатана и за да ти вгорчи живота, следващия път увеличи числата до 1000… До 10 000… И така продължи да те залива със задачи… Ще гледа как честният Рууто, мърморейки недоволно, се мъчи над дълга и предълга задача и ще се смее гръмогласно. Как мислиш, ще го понесеш ли?
Синът ми поклати глава.
— Нима ще оставиш дяволският учител да се перчи, вместо да му дадеш урок?
— Ами тогава… какво да направя?
— Колкото и да нарастват числата, няма проблем, просто трябва да намерим по-лесен начин за пресмятане. А като го открием, ще вземем радиото и заедно ще го занесем на електричаря.
— Но… това не е честно! Не е както обещахте… Не е честно, не е честно, не е честно.
И Рууто затропа с крака.
— Дръж се прилично! Вече не си бебе — смъмрих го аз.
От своя страна Професора, колкото и да бе обвиняван от Рууто, оставаше спокоен, сякаш над нещата.
— Всъщност домашното не свършва само защото си намерил правилния отговор. Има още един път да се достигне до 55. Не искаш ли да го изминеш?
— Не особено…
Синът ми все още беше наежен.
— Слушай какво предлагам. По моя преценка това радио е доста старо и даже още днес да го занесем на поправка, сигурно ще са необходими няколко дни, преди отново да заработи. Какво ще кажеш да устроим състезание по бързина, кое ще стане първо — да оправят радиото, или ти да откриеш новия път към решението?
— Може… Но честно казано, не съм уверен, че ще успея. Твърдите, че съществува друг начин за събиране на числата от 1 до 10…
— Ей, ей, чакай… Кой би предположил, че си такова мекотело — да се предадеш, без да си пробвал…
— Разбрах. Ще се опитам. Ама не обещавам, че ще се справя, преди радиото да е ремонтирано. Имам и доста други неща за вършене…
— Ясно, ясно. — Както винаги, Професора го погали по главата и продължи: — А! Замалко да забравя! Това е важно обещание, ето защо трябва непременно да го запиша! — рече той, след което откъсна едно листче, написа няколко думи с молив и го закрепи с кламер на малка гънка върху яката на сакото си.
Жестовете му бяха уверени, изобщо не можеше да се сравняват с обичайната тромавост. Движения, за които спокойно би могло да се каже, че са старателно отработени. Новата бележка веднага се смеси с множеството други.
— Tрябва да си приключил с домашните, преди да започне излъчването на бейзболните срещи. Да загасваш радиото по време на вечеря. Да не пречиш на Професора да работи. Ясно ли е? Това е, което искам от теб.
Докато изреждах условията, Рууто намусено кимаше с глава.
— Разбирам и без да ми казваш… Тази година „Тигрите“ са силни. Не са като предишните две, когато все завършваха последни. Защото на откриването победиха „Гигантите“…
— Така ли? „Ханшин“, значи, е в добра форма… — включи се Професора. — Какъв е към момента средният коефициент на батиране на Енацу? — Той продължи с въпросите, местейки погледа си ту към мен, ту към Рууто: — Колко страйкаута има досега?