За лош късмет, приемното време на всички болници наблизо бе минало. Успяхме да се свържем единствено с педиатричен кабинет от другата страна на железопътната гара, където се съгласиха да ни приемат. После, подкрепян от мен, Професора се изправи, изтри лицето си и аз, стъписана, забелязах внезапно обзелия го прилив на енергия. Не искаше и да чуе, когато се опитах да му напомня, че Рууто всъщност не си е счупил крака, ами го метна на конче и хукна към кабинета на лекаря. Дори се разтревожих да не би от подобно тръскане раната да се отвори наново. Едва ли за Професора, който нямаше никакво отношение към дейности, свързани с физическо натоварване, бе лесно да носи трийсеткилограмов ученик, макар и дете, но той демонстрира неподозирана сила. Тичаше ли, тичаше с покритите си с мухъл кожени обувки, крепящ Рууто на същите тези рамене, галени преди малко от мен, здраво стиснал краката му с ръцете си. Синът ми бе нахлузил шапката на „Тигрите“ плътно над очите и през цялото време бе заровил лице във врата му, по-скоро от неудобство пред минувачите, не че раната го болеше. Когато стигнахме до кабинета, Професора затропа по заключената врата, сякаш носеше умиращ човек.
— Моля ви!… Отворете по-бързо… На детето му е лошо. Помогнете… Моля ви!
Бяха необходими само два шева, за да се затвори раната. Ние двамата стояхме в сумрачния коридор и чакахме да приключат изследванията, които да покажат дали не е засегнато сухожилието. Помещението бе толкова вехто, че дори само да седиш вътре, нямаше как да не се потиснеш. Таванът беше потъмнял, по пода шляпаха чехли[25] с полепнала по тях мръсотия, окачените на стените информационни материали за курсове по детска кухня или за ваксинации до един бяха пожълтели. Единствено лампата от стаята за рентген хвърляше върху нас мъждива светлина. Уж изследването беше рутинно, а Рууто все още не излизаше.
— Чували ли сте за триъгълните числа? — попита Професора, посочвайки към стаята за рентген, на чиято врата имаше триъгълен знак, вероятно предупреждаващ за опасност от радиация.
— Не — отговорих аз.
Това, че отвори дума за математика, на пръв поглед показваше, че е преодолял първоначалния смут, но всъщност бе доказателство, че сърцето му все още е изпълнено с безпокойство.
— Те са едни наистина елегантни числа…
Той започна да изписва черни точки, подреждайки ги във формата на триъгълници, на гърба на въпросника, който бе взел от регистратурата.
— Е, какво мислите?
— Ами… да видим… Като че ли някой педантичен човек е наредил дърва за огрев… Като че са подредени черни соеви зърна…
— Права сте. Важна е асоциацията с педантичен човек… На първия ред е една точка, на втория — две, на третия са три… Не съществува по-лесен начин от този за оформянето на триъгълник.
Вперих поглед в триъгълните форми. Ръката на Професора леко трепереше. Черните точки сякаш изплуваха от полумрака.
— Ако пробваме да преброим точките, съставляващи всяка една от тези триъгълни фигури, ще получим съответно:
1, 3, 6, 10, 15, 21.
А ако го напишем като равенства, ще изглежда ето така:
1
1 + 2 = 3
1 + 2 + 3 = 6
1 + 2 + 3 + 4 = 10
1 + 2 + 3 + 4 + 5 = 15
1 + 2 + 3 + 4 + 5 + 6 = 21
Иначе казано, триъгълните числа, независимо дали ни се иска, или не, представляват сбор на всички естествени числа от 1 до конкретно число. Ако долепим два триъгълника един до друг, нещата ще се разгърнат още повече. Изморително ще е да изпишем толкова много точки, затова нека пробваме само с четвъртия поред триъгълник — с десетте точки.
Макар да не беше студено, треперенето на ръката му все повече се усилваше, черните точки се разкривиха и еднаквостта им бе нарушена. Професора полагаше неимоверно старание, сякаш всичките му нерви бяха концентрирани на върха на молива. Бележките по сакото му, изцапани с кръв, изобщо не се четяха.
— Готова ли сте? Погледнете добре. Когато съединим два триъгълника като този от четвъртия ред, ще се образува правоъгълник, който е с височина, съставена от пет точки, и широчина — от четири. Сумата от всички точки в правоъгълника е 4. 5 = 20. Разбирате, нали? Щом отново разделим геометричната форма наполовина, получаваме 20: 2 = 10, а това е също и сумата на естествените числа от 1 до 4. Ако ли пък погледнем всеки отделен ред на разделения правоъгълник и помислим, ще получим:
1 2 3 4
+ + + +
4 3 2 1
5 5 5 5
Използвайки този принцип, веднага ще можем да открием десетото поред триъгълно число — като сумираме естествените числа от 1 до 10, и по същия начин ще намерим и стотното…
Ако е от 1 до 10, би станало: