— Не искам… горчив е…
— Добре тогава, ще отида до лавката, за да ти купя мляко.
— Аз да не съм бебе! А и къде се е чуло и видяло на бейзболен стадион да продават мляко? Тук правилото е да се пие сок на големи глътки от голяма картонена чаша.
Рууто, изглежда, имаше свои собствени идеали. Не ми оставаше нищо друго, освен да се обърна към Професора:
— Ще бъдете ли така добър да разрешите да купим поне един сок?
А той, без да променя страшно сериозното си изражение, приближи устни до ухото ми и прошепна:
— Ако ще купувате сок, само от онова момиче ей там…
И посочи продавачката, която се изкачваше по пътеката между отсрещните редове.
— И защо? Все едно е от кого ще го купим.
Колкото и да го питахме, упорито отказваше да ни каже причината, но накрая, притиснат от напористите атаки на прежаднелия Рууто, си призна:
— Защото онова момиче е най-чаровно…
Естетическият усет на Професора беше безпогрешен. Един бърз поглед ни бе достатъчен, за да се уверим, че тя действително беше най-красивата и лицето ѝ бе озарено от най-приветливата усмивка.
За да не изпуснем момента, в който момичето щеше да дойде насам, отклонихме очи от терена към зрителските трибуни и не внимавахме, когато през първата половина на третия ининг „Тигрите“ реализираха четири хита и добавиха нови точки към досегашния си резултат.
Най-сетне въпросното момиче мина по пътеката непосредствено под нашия ред и Професора отривисто вдигна ръка, провиквайки се: „Хей, извинете…“, след което купи сок на Рууто. Усмивката ѝ не помръкна нито при вида на подаващата монетите трепереща ръка на Професора, нито от бележките по дрехите му. Само Рууто негодуваше, недоумявайки защо е необходимо толкова да се мотаем, за да вземем просто един сок. Ала не след дълго настроението му се повдигна, тъй като всеки път щом момичето се зададеше, без никой да го е молил, Професора по своя инициатива купуваше я пуканки, я сладолед, я още един сок.
Макар и да го виждахме в различна светлина, фактът, че беше математик, си оставаше непроменен. Веднага щом обходи с поглед бейзболното игрище, първите му думи бяха:
— Диамантът е квадрат, чиито страни са с дължина 27,43 метра всяка.[32]
Освен това, като забеляза, че неговата седалка беше номер 714, а тази на Рууто 715, той се впусна да говори за двете числа и съвсем забрави да седне.
— Бейб Рут[33] отбелязва рекордните 714 хоумръна през 1935-а. На 8 април 1974-та Ханк Аарон[34] успява да счупи този рекорд и записва 715-ия си хоумрън срещу Ал Даунинг[35] от „Доджърс“. Ако умножим 714 по 715, резултатът ще е същият, както като умножим първите 7 прости числа:
714. 715 = 2. 3. 5. 7. 11. 13. 17 = 510 510.
Също така сумата от простите делители на 714 е равна на сумата от простите делители на 715:
714 = 2. 3. 7. 17,
715 = 5. 11. 13.
При това 2 + 3 + 7 + 17 = 29 и 5 + 11 + 13 = 29.
Много рядко може да се намерят двойки последователни цели числа, притежаващи подобни характеристики. От 1 до 20 000 съществуват само 26. Тази тук е Рут — Аарон.[36] Също както и целите числа, с нарастването си двойките са разпръснати все по-нарядко. 5 и 6 пък са най-малката двойка. А да се представи доказателство, че са безкраен брой, си е голяма главоблъсканица. Но по-важно от всичко е, че аз съм седнал на 714, ти — на 715. В никакъв случай не трябва да е обратното. Новите попълнения са тези, които чупят старите рекорди. Така са устроени нещата. Не смяташ ли?
— Да, ясно, ясно. А! Гледайте, та това е Шинджо!
Дори и Рууто, който обикновено внимателно слушаше обясненията на Професора, точно сега изглеждаше разсеян и сякаш изобщо не го интересуваше какъв е номерът на седалката му. По време на целия мач Професора се хващаше за своята гордост — математиката — при всеки удобен момент. От това съдехме колко много се вълнува. В стремежа да не бъде заглушен от околната врява, тонът му постепенно ставаше все по-висок, докато накрая гласовете ни определено се откроиха сред тези на заобикалящите ни фенове на „Тигрите“. Обявиха първия питчър, Накагоми, и когато, окуражаван с радостни викове, той се насочваше към питчърското възвишение, Професора подхвана:
— Височината на питчърското възвишение е 10 инча, или 25,4 сантиметра. От зоната на питчъра до хоума разстоянието е 6 фута и наклонът се увеличава с 1 инч на всеки фут…
Като забеляза, че първите 7 батъри от отбора на „Хирошима“ са левичари, той пресметна:
— Пропорционално ударите на левичари срещу левичари са 0,2568, а на десничари срещу десничари — 0,2649…
Когато Нишида открадна база и публиката започна да го освирква, занарежда:
— От момента, в който питчърът замахне, до мига, в който хвърли топката, изтичат точно 0,8 секунди. Докато достигне до ръкавицата на кетчъра, ако, както сега, образува дъга, ще са нужни 0,6 секунди. Дотук стават 1,4 секунди. Разстоянието, което трябва да преминат рънърите, като извадим първия, е 24 метра. Пробег от 50 метра… докато се стигне до втора база… И така на кетчъра му остават 1,9 секунди, за да изгори рънъра.