— Как се чувствате? Лошо ли ви е? Кажете ми, ако ожаднеете… — обърнах се към Професора, ала реакция не последва.
При моята некомпетентност нямаше как да преценя дали съзнанието му бе замъглено заради температурата, или беше заспал. Дишаше по-тежко от обикновено, но не забелязвах признаци на страдание, лицето му със спуснати клепачи дори излъчваше спокойствие, сякаш се бе зареял в света на дълбоките сънища. Нито веднъж не отвори очи, независимо дали сменях леда, или бършех потта му — покорно се бе оставил на грижите ми.
Освободено от сакото с бележките — макар и да си давах ясна сметка, че принадлежи на възрастен човек, — тялото му бе прекалено тънко и крехко. Плътта на корема, бедрата и ръцете беше отпусната, безразборно набраздена от бръчки; където и да го докоснеш, синкавобледата кожа просто хлътваше навътре, без никаква еластичност. Съсредоточих погледа си върху върховете на ноктите му, с надежда да почувствам нещо като скрита жизнена сила, ала без резултат. Спомних си за думите на известен учен в областта на теорията на числата, с трудно име, които Професора веднъж ми бе казал: „Бог съществува, защото в математиката няма противоречие, но съществува и Дяволът, защото няма как да докажем това твърдение“.
Ако наистина беше така, то единственото, което ми оставаше да си мисля, бе, че хранителните вещества в тялото на Професора са били изсмукани от Дявола на математиката.
С напредването на нощта, докосвайки кожата му, прецених, че температурата се бе повишила. Дъхът му беше горещ, непрестанно се потеше и ледът се топеше все по-бързо. Дали да не изтичам до аптеката?… Може би в основата на проблема не бе това, че насила го бяхме завели сред тълпата?… Ами ако състоянието на мозъка му се е влошило, какво ще правим тогава?… Всякакви тревожни мисли преминаваха през съзнанието ми, но все пак вътрешно се успокоявах, че щом така хубаво си спи, значи всичко е наред.
Легнах на пода до леглото, загърната със завивката, която бях взела с нас на стадиона. Лунната светлина, процеждаща се през пролуките на пердето, се стелеше наоколо. Имах чувството, че ходенето на бейзболен мач е събитие, което се бе случило в далечното минало.
От лявата ми страна спеше Професора, а от дясната — Рууто. Щом си затворих очите, започнах да долавям най-различни шумове. Хъркането на Професора, шумоленето на одеялата, някакво усещане, че ледът се топеше, думите, изричани от сина ми насън, проскърцването на дивана. Звуците, които двамата произвеждаха, ме караха да забравя за инцидента с температурата, носеха ми облекчение и ме унасяха.
На следващата сутрин Рууто стана, преди Професора да се е събудил, мина през апартамента, за да си вземе учебниците, и отиде на училище, като не забрави и мегафона, който трябваше да върне на свой приятел. Колкото до Професора, с настъпването на утрото лицето му бе престанало да пламти, дишането му, изглежда, се бе нормализирало, но все така продължаваше да спи дълбоко, без никакви признаци за събуждане. Сега пък ме притесни това, че спи дълбоко. Потупах го по челото, отгърнах одеялото, леко го притисках и гъделичках по адамовата ябълка, във вдлъбнатината на ключицата, под мишниците, при пъпа; духнах в ухото му… Нямаше обаче никакъв ефект, само очите му под спуснатите клепачи едва забележимо помръднаха.
Вече беше почти обяд и аз вършех нещо в кухнята, когато съмненията ми, че е хванал сънна болест, се разсеяха. Дочух шум от кабинета и като отидох, Професора, както обикновено, беше навлякъл костюма и седеше на леглото, отпуснал брадичка на гърдите си.
— Не бива да ставате. Имате температура… Трябва да си почивате.
Той вдигна поглед към мен и без да каже нищо, само отново наведе глава. Очите му бяха гурелясали, косата разрошена, а разхлабената вратовръзка неугледно висеше на врата му.
— Хайде, съблечете се и си сменете бельото. Снощи целият бяхте в пот. След малко ще отида да ви купя пижама. Като сменя чаршафите, ще се освежите и ще се почувствате по-добре. Сигурно е от преумора. Цели три часа гледахме бейзболен мач. Съжалявам, че ви заведохме насила. Но не се тревожете. Ще се затоплите, ще хапнете питателна храна и ако намалите оборотите, в най-скоро време ще оздравеете. При Рууто винаги е така. Като за начало, трябва да пийнете нещо. Да ви донеса ли ябълков сок?
Избута назад рамото ми, в което се бе втренчил, после извърна глава встрани.
Чак тогава разбрах, че допускам елементарна грешка. Професора вече напълно беше забравил за вчерашния мач, напълно беше забравил коя съм.