Оказа се, че 341 не е просто число.
„Е, какво да се прави…“, помислих си и още веднъж пресметнах 341 делено на 11.
341: 11 = 31
Какъв безупречен резултат!
Разбира се, чувствах се добре, когато откривах просто число. Но и изобщо няма да е вярно, ако кажа, че се обезкуражавах, щом излезеше, че дадено число не е просто. Даже и предположението ми да не се оправдаеше, това самò по себе си бе извор на нови знания. Вероятността умножаването на 11 по 31 да доведе до появата на доста подвеждащо псведопросто число бе свежо откритие, а то пък насочи мислите ми в неподозирана посока — дали съществува някакво правило, според което се получават така подобните на простите псевдопрости числа.
Оставих данъчната декларация на бюрото, потопих парцала в мътната вода в кофата и хубаво го изстисках. Нищо нямаше да се промени, ако отсеех простите числа от онези, които не са. Пред мен, както винаги, имаше една камара работа, която трябваше да свърша. Хладилникът просто изпълняваше своята си роля, независимо какъв беше серийният му номер, човекът, подал данъчна декларация номер 341, сигурно и сега се терзаеше заради финансовите си проблеми. Не само, че подобно отсяване нямаше предимства, ами дори предизвикваше реални щети. Сладоледът в хладилника щеше да се разтопи, аз не напредвах с търкането на пода, което би раздразнило господа счетоводителите. Но така или иначе, фактът, че 2311 е просто число, а 341 — съставно, нямаше да избледнее.
Спомних си нещо, казано от Професора: „Математическият ред е красив именно защото е безполезен за реалния живот. Изяснявайки природата на простите числа, нито животът ще стане по-удобен, нито ще забогатеем. Разбира се, колкото и да се стремят да обърнат гръб на света, в края на краищата математическите открития имат безкрайно много практически приложения. Изследванията, посветени на елипсите, хвърлят светлина върху планетарните орбити, а Айнщайн е прибягнал до неевклидовата геометрия, за да опише формата на Вселената. На простите числа дори е било отредено участие във войната — били са използвани като основа за създаването на тайни кодове. Грозна работа. Но всичко това не представлява целта на математиката. Единствената ѝ цел е намирането на истината“.
Професора придаваше особена важност на думата истина, също както и на простите числа.
„Така… опитайте да начертаете права линия ето тук“, ми бе казал той една вечер, не помня точно кога, докато седяхме край масата. Използвайки клечки за хранене вместо линийка, начертах права линия с молив върху някаква рекламна брошура (нашите обичайни тетрадки бяха гърбовете на вестникарските рекламни брошури).
„Добре. Истинска права линия. Съвсем точно сте разбрали дефиницията за права линия. Само че помислете малко… Линията, която начертахте, има начало и край, нали? А от това следва, че представлява отсечка — най-краткият път между две точки. Според изначалното определение правата линия няма край. Нейната функция е да се простира във вечността. Но всеки лист хартия има предели, също както и вашата физическа издръжливост, затова ще използваме отсечката условно, с уговорката, че я третираме, все едно е оригиналът. Нещо повече, с какъвто и остър нож и колкото и внимателно да е подострен моливът, всеки графит притежава определена дебелина. И поради това тази отсечка ще има определена широчина. Ще има площ. С други думи, не е възможно истинска права линия да бъде начертана върху реална хартия.“
Вторачих поглед във върха на молива.
„Къде се намира истинската права линия? Единствено тук! — Професора бе положил ръка на гърдите си. Също както когато ни бе изнесъл лекция за имагинерните числа. — Вечната истина не се влияе нито от материята, нито от природните феномени, нито от емоциите, тя е невидима. Математиката може да я изясни, може да я изрази. И нищо не би могло да ѝ попречи.“
Докато търках пода в офиса, с празен стомах и с мисли, изпълнени основно с тревоги около Рууто, се нуждаех от съществуването на тази извечна истина, за която говореше Професора. Имах нужда реално да почувствам, че невидимият свят подкрепя видимия. Една истинска права линия, без широчина и без площ, тържествено пронизваше мрака и се устремяваше към безкрая. И тъкмо тази права линия внесе частица покой в душата ми.