Знаех какво е π. Това бе отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. За i също знаех от Професора — имагинерно число, равно на корен квадратен от –1. Проблемът беше e. И π, и e бяха непериодични ирационални числа и представляваха едни от най-важните константи в математиката.
Най-напред трябваше да разбера какво е логаритъм. Това е степента, на която следва да се повдигне дадено фиксирано число, за да се получи друго определено число. Фиксираното число се нарича основа на логаритъма. Например, ако основата е 10, логаритъмът на 100 е 2, а именно:
100 = 102 ↔ log10 100 = 2.
В широко разпространената десетична бройна система е удобно да се използва логаритъм с основа 10, назован десетичен логаритъм. В математическата теория логаритъм с основа e има безброй много приложения. Той е наречен натурален логаритъм. На каква степен трябва да повдигнем e, за да получим дадено число? Това е начинът за определяне на коефициента на степента на експонентата. С други думи, основата на натуралния логаритъм е числото е. Важността на e е отразена в изследването на Ойлер:
е = 2,71828182845904523536028…
като така продължава до безкрай.
Самата формула за изчисляване, сравнена със сложността на нейното обяснение, беше съвсем ясна:
e
Но простотата на изчислението само засилваше енигмата на e.
Да започнем с това, в какво всъщност се изразяваше „естественото“ в така наречените „натурални логаритми“? Не беше ли по-скоро неестествено да имат за основа число, което може да бъде написано само чрез разместването на знаци, преливащо и от най-грамадния лист хартия и чийто край бе невъзможно да бъде видян?
Подобно на процесия от мравки, следваща единствено собственото си желание, или като кубчета, несръчно струпани от малко дете, дългата редица случайни, хаотични и блуждаещи числа всъщност следваше воля, подплатена с логика, недостижима за мен. Няма как да проумеем Божиите правила. Но има хора, доловили ги безпогрешно, а останалото множество, включително и аз самата, дори не е показало необходимата признателност за усилията, които те са положили.
Отпуснах изтръпналата си под тежестта на книгата ръка, отгърнах нова страница и ме обзеха мисли за живелия през XVIII век математик Леонард Ойлер. Нищичко не знаех за него, но докосвайки се до формулата му, имах чувството, че сякаш усещам температурата на тялото му. Ойлер бе създал формула, основана на една напълно неестествена идея, ала едновременно с това бе открил естествена връзка между числа, които са изглеждали, като че помежду им не съществува никакво отношение.
Ако прибавим 1 към e, повдигнато на степен, равна на произведението от π и i, ще получим 0.
Още веднъж погледнах листчето на Професора. Едно число, циркулиращо чак до безкрая, и друго — кухо, което никога не разкриваше същинската си природа, сега, тук, обрисуваха семпла траектория и накрая достигаха до една точка. Макар никаква окръжност да не се появяваше, π се спускаше, долитайки от една неподозирана точка в пространството, за да се присъедини към e и да стисне ръката на срамежливото i. Те се притискаха едно към друго, кротко затаили дъх, ала в момента, в който едно човешко същество добавя единица, без никакво предупреждение светът се преобръща и се озовава в ръцете на нулата.
Формулата на Ойлер беше като падаща звезда, чиято следа осветяваше мрака. Като ред от поема, издълбан в непрогледна пещера. Поразена от прелестта, съдържаща се в нея, прибрах листчето обратно в калъфчето на картата.
Слизайки по стълбището на библиотеката, хвърлих поглед назад, но при книгите по математика продължаваше да няма жива душа. Наоколо цареше тишина и все така никой не подозираше за спотайващите се тук прекрасни неща.
* * *
На следващия ден отново отидох в библиотеката. Причината беше, че исках да проверя едно последно нещо, дето отдавна все не ми даваше мира. Извадих дебелия том със събраните издания на регионалния вестник от 1975-а и търпеливо започнах да го разгръщам. Съобщението, което търсех, беше поместено в броя от 24 септември на страницата с местните новини:
На 23-ти, около 16:10, на национален път номер 2, в район номер 3 на квартал… водачът… (28-годишен) на лекотоварен камион преминава средната линия на платното и изскача в лентата за насрещно движение, където челно се удря в лек автомобил, шофиран от… (47-годишен), преподавател в Математическия институт към университета… Водачът на лекия автомобил получава тежка травма на главата. Намиралата се на предната пътническа седалка негова снаха… (55-годишна) е с тежка фрактура на левия крак. Шофьорът на камиона е получил леко нараняване на главата. Същият е бил разпитан от полицията във връзка със съмнения, че причината за катастрофата е заспиване зад волана…