— Значи, вие мислите, че подобно на звездите или на цветята, нулата е съществувала още преди хората да се появят, така ли? Че без никакво усилие сме могли да се домогнем до прелестта ѝ? Аа, каква заблуда само! Трябва да изпитвате повече признателност и почит към човешкия прогрес. Колкото и да сте признателна, никога няма да прекалите, нито ще бъдете наказана за това.
Професора се поизправи в креслото и задърпа с ръце косата си. Изглеждаше съкрушен до дъното на душата. Имаше опасност да се посипе пърхот в чинията от пъпеша, затова бързо я плъзнах под стола.
— Тогава, кой е човекът, който я е открил?
— Индийски математик, чието име е неизвестно. Той спасява древногръцките математически свитъци, изгаряни в огнищата на обществените бани вследствие бунтовете на езичниците, съживява изгубените теореми и освен това прозира нови истини. Всички математици в Древна Гърция смятали, че в изчисленията си няма нужда да включват нещо, което всъщност е нищо. И тъй като е нищо, не е възможно да бъде изразено с число. Имало е хора, които са преобърнали тази правдоподобна логика. Изразили са нищото с число. Превърнали са несъществуващото в съществуващо. Не е ли прекрасно?!
— Така е, наистина.
Бях съгласна с него, макар и да не ми беше много ясно как притесненията за Рууто бяха изместени от индийския математик. От досегашния си опит се бях уверила, че всяко нещо, на което Професора ентусиазирано ни учеше, без съмнение, беше прекрасно.
— Значи, благодарение на великия индийски учен, който е бил така добър да открие нулата, написана в тефтера на Бога, вече можем една след друга да разгръщаме страници, които досега не е можело да бъдат отворени?
— Да! Точно така. Вие разбирате нещата действително добре. Липсва ви чувство на признателност, но притежавате смелостта да обхванете с поглед цялата математика. Почакайте малко…
Той извади молив и листче от джоба на ризата си. Бях виждала този жест толкова пъти. Това бе и моментът, в който изглеждаше най-елегантен.
— Ако можем да направим разлика между тези две числа, то е благодарение на нулата. — Използвайки подлакътника на креслото като подложка, Професора написа 38 и 308, след което подчерта нулата с две черти. — 38 е съставено от три десетици и осем единици. 308 — от три стотици, десетиците са нула, а единиците осем. Позицията на десетиците е свободна. И 0 е числото, което обозначава това свободно място. Разбирате, нали?
— Да.
— Добре. Да кажем, че пред нас имаме линия. трийсетсантиметрова дървена линия с деления, маркиращи всеки милиметър. На всеки сантиметър и на всеки пет сантиметра са поставени по-големи деления. И какво се намира в левия ѝ край?
— Нула.
— Правилно. Ето че постепенно влизаме в крачка. Крайното ляво деление е на 0. Линията започва от 0. Ако искаме да измерим нещо, засичаме единия му край с нулата и автоматично разбираме дължината му. Тръгнем ли от 1, доста ще си усложним работата. В днешно време благодарение на нулата можем да използваме линията, без изобщо да се замисляме.
Дъждът все още продължаваше да вали. От някъде долетя ехо от сирена, но скоро бе заглушено от гръмотевица.
— Всъщност забележителното при нулата е, че не е просто знак или мярка, а че сама по себе си е съвсем истинско и неподправено число. Само с единица по-малко от 1, което е най-малкото естествено число, ето това е нулата. Участието ѝ по никакъв начин не нарушава стройните правила за изчисляване. Тъкмо обратното — липсата на противоречия е все по-акцентирана, редът е все по-непоклатим. А сега се опитайте да си представите следното: малка птичка е кацнала в короната на дърво. И чурулика с чистия си глас. Има очарователна мъничка човка и перца с красиви шарки. Несъзнателно се захласвате по нея, но в мига, в който въздъхвате, тя политва и изчезва. В короната на дървото не е останала дори и бегла следа. Единствено мъртвите листа се поклащат.
Професора протегна пръст към градината, все едно птичката наистина току-що бе излетяла. Напоен от дъжда, мракът още повече се бе сгъстил.
— 1 — 1 = 0. Не мислите ли, че е прекрасно!? — Той се обърна към мен. Гръмотевица изтрещя още по-силно отпреди и земята потрепери. Светлинката в главната къща премигна и за момент не се виждаше нищо. Стиснах края на ръкава на сакото му. — Всичко е наред. Успокойте се. Знакът за корен квадратен е солиден. Защитава всички числа — каза Професора и погали ръката ми.
* * *
Рууто се прибра благополучно. Като сувенир донесе фигурка на спящ заек, която бе изработил от съчки и жълъди. Професора я сложи на бюрото си, написа бележка и я залепи на основата: