„Подарък от Рууто (син на домашната помощница)“.
Когато го попитах дали през първия ден в лагера не е изпаднал в беда заради бурята, той ми отговори, че дори и капка дъжд не се била отронила. Впоследствие се разбра, че гръмотевицата е ударила едно дърво гинко в близкия шинтоистки храм. Жегата и гласовете на цикадите се завърнаха в постройката, мокрите пердета и подът бързо изсъхнаха.
Основната грижа на Рууто бяха „Тигрите“. Изглежда, се бе надявал, че докато е отсъствал, може пък и да са се изкачили на първото място, ала нещата не се бяха развили толкова благоприятно. Претърпели множество загуби от „Лястовиците“[47], те се сринаха до четвърто място.
— Окуражавахте ли ги както подобава, като ме нямаше?
— Ами да, разбира се! — отвърна Професора.
Рууто подозираше, че лошата форма на „Тигрите“ се дължи на това, че Професора си бе дал почивка и не ги бе подкрепял.
— Но вие май не знаете как се пуска радиото…?
— Майка ти ме научи.
— Наистина ли?
— Ами да, разбира се! Тя специално нагласи копчето, така че да мога да слушам бейзбол.
— Ако само вяло слушате, няма да бият.
— Ясно ми е. Окуражавах ги с всички сили. Не спирах да умолявам радиото Енацу да реализира страйкаут.
За да разсее съмненията на Рууто, Професора измисляше разнообразни оправдания.
И така, щом настъпеше вечерта, вниманието ни отново се насочваше към включеното в трапезарията радио. То бе поставено на бюфета. Работеше гладко, след като го бяха оправили в сервиза за електроуреди, като награда за решеното домашно. Смущенията в звука, които от време на време ставаха нетърпими, без съмнение, се дължаха не на самия апарат, а на лошото разположение на постройката.
До началото на вечерното пряко предаване звукът беше доста намален, до такава степен, че на фона на тракането в кухнята, докато приготвях вечерята, шума от двигателите на моторите, прехвърчащи по главната улица, Професора, който мърмореше нещо на себе си, и кихавиците на Рууто дори не разбирах дали изобщо радиото бе включено. Само в моментите, когато всички притихваха, долиташе музика. Макар и сигурно да пускаха най-различни парчета, те ми звучаха така, сякаш ги бях дочула някъде много отдавна, но незнайно защо не можех да си спомня как се казваха…
Професора четеше книга на своето запазено място, в креслото до прозореца. Синът ми беше разтворил тетрадка голям формат на кухненската маса и нещо шумолеше. Текстът на корицата: „Кубични форми с цели коефициенти номер 11“, беше задраскан с двойна черта и отдолу с почерка на Рууто бе написано: „Тефтер на „Тигрите“. Професора му беше дал една от тетрадките, която не му трябваше, за да систематизира по свой си начин данните, свързани с отбора. Затова първите три страници бяха изпълнени с невъзможни за дешифриране формули, след което старателно бе нанесен средният коефициент на батиране на Накада, както и броят на успешните удари на Шинджо.
Аз месех хляб. И тримата решихме, че ще хапнем пресен хляб, нещо, което не бяхме правили отдавна. Щяхме да вечеряме топъл хляб със сирене, с шунка, със зеленчуци или с каквото ни душа иска.
Слънцето вече клонеше към заник, жегата обаче не показваше признаци на отстъпление. Дали защото напичаните през целия ден листа излъчваха горещина, но не се усещаше никакъв полъх и през постоянно отворения прозорец проникваше само задушен въздух. Грамофончето в саксия, което Рууто бе донесъл от училище, беше затворило цветчетата си и се бе подготвило за сън. По клоните на най-високото маково дърво в двора, в сянката на листата се забелязваха множество накацали за почивка цикади.
След като бе втасало, тестото стана много меко. Прииска ми се завинаги да заровя пръсти в него. Кухненският плот и подът бяха побелели от брашно. Всеки път щом избърсвах с ръка потта от челото си, лицето ми също се покриваше с брашно.
— Професоре… — обади се Рууто, както бе стиснал молива и забил поглед в тетрадката.
Заради горещината беше само по потник и гащета. Тъкмо се бе върнал от басейна и косата му беше още мокра.
— Какво има?
Професора вдигна глава. Очилата му за старческо далекогледство се бяха смъкнали до върха на носа.
— Какво е брой бази?
— Броят на спечелените бази в рамките на един хит. Ако е сингъл, получаваш една база, ако е двоен, са две, за троен — три, следователно за хоумрън са…
— Четири бази!
— Верен отговор.
Лицето на Професора издаваше, че се радва от сърце.
— Не бива да пречиш на Професора, докато работи…
Разкъсах тестото на парчета и оформих еднакви по големина топчета.
— Знам — отвърна Рууто.